Погледна дисплея.
НЕИЗВЕСТЕН НОМЕР.
Реши все пак да отговори.
— Господин президент, тук е Тейсли Форсбърг. Мъжът, който открадна дневника, току-що разби вратата на апартамента на Алекс.
60
Малоун погледна часовника си — беше седем вечерта. Замъкът от 90 минути беше затворен за посетители, но някои от служителите още не си бяха тръгнали. Административните помещения на горните етажи бяха празни. На приземния етаж почистваха. Той тръгна към северния изход и се озова във вестибюл, водещ към криптата. Беше попрочел малко в книгата на Стам за Замъка и за символиката на тази гробница. Огромна урна беше поставена върху четири скулптирани лъвски крака; капакът й беше увенчан с шпил във формата на шишарка, вероятно замислен да символизира обновление. Отпред беше украсена с барелеф на нощна пеперуда, вписана в лавров венец — символ на новия живот след смъртта. Самият венец означаваше постижение, а също и вечност. Саркофагът беше поставен върху мраморна основа, в която наравно с пода бяха положени тленните останки на Смитсън.
Той се приближи и прочете издълбания в камъка надпис.
В памет на достопочтения Джеймс Смитсън, член на Кралското дружество, Лондон, починал в Генуа на 26 юни 1829 г. на 75-годишна възраст.
— Това не е вярно — чу той гласа на Стам.
Малоун не бе усетил приближаването на уредника зад гърба си.
— Смитсън е бил на шейсет и четири, когато е починал.
Сега той разбра посланието на Брекинридж.
ЕДИНАЙСЕТ ГРЕШКИ ОТДОЛУ
— Тази грешка не е била забелязана почти от никого — каза Стам. — Но Брекинридж е знаел за нея.
От двете страни на гробницата имаше поставени знамена на Съединените щати и на Великобритания. В една близка витрина бяха изложени документи, предмети със сувенирна стойност и копие от знаменитото му завещание.
— Брекинридж свърши добра работа в популяризирането на тази гробница — каза Стам. — Преди ремонта беше затворена и тъмна, желязна порта спираше достъпа. Вътре можеше да се надникне само през решетките, като в затвор. А сега е място, където посетителят може да влезе и да разглежда.
Малоун посочи мраморната основа на саркофага.
— Как може да се проникне вътре в това нещо?
— Би трябвало да е много лесно.
— Брекинридж ми даде доста завоалирано послание. Единайсет грешки. Не е зле за човек, чието съзнание е замръзнало в друга епоха.
— Какво намекваш?
— Имаме още малко време. Гробницата няма да избяга, затова нека отново да навестим този човек.
Даян се върна в апартамента на Алекс. Беше излязла да хапне нещо в любимия си ресторант във Вашингтон. Ванс не бе останал дълго при нея, а мисълта за визитата му още я измъчваше. Но той я бе убедил, че на другия ден всичко ще се подреди по план. Освен това нямаше вест от Грант и тя се питаше какво ли бе намислил зад гърба й.
Изкачи се по стълбите и сви по коридора. Щом стигна до апартамента, се спря. Вратата беше полуотворена, касата разбита. Вътре дочу движение. Крадец? Изключено.
Даян блъсна вратата докрай. И видя Дани Даниълс.
— Какво, за бога, правиш тук? — попита тя, все още застанала отвън. — Ти ли разби вратата?
— Така я открих. Някой друг го е направил.
Погледът й обиколи помещението, но бързо се спря на бюрото. Таблетът й беше още там, но ключа го нямаше.
— Дошъл си да задигнеш още нещо, така ли?
— Виждам, че си се сетила у кого е бележникът на брат ти.
— Викам полиция — каза тя.
— Добра идея. Време е полицията да се намеси.
— Какво искаш да кажеш?
— Рицарите на Златния кръг.
Даян прекрачи прага и влезе в апартамента, игнорирайки опита му да я изкара от равновесие.
— Защо взе бележника?
— За да довърша започнатото от Алекс.
— Той е разговарял с теб, така ли?
— Знам точно какво сте намислили ти, Ванс и брат ти.
Обзе я пристъп на ярост. Съпругът й беше покойник, но ето че се бе намерил друг, и то такъв, когото открай време ненавиждаше, да й иска сметка и да се опитва да й пречи.
— Това, което вършим, е абсолютно законно.
— Не и убийството.
Дали блъфираше? Трудно беше да се каже.