Глас на робот. Електронно модулиран. Обзе го раздразнение.
— Нужно ли е всичко това?
— Съжалявам — каза гласът. — Извинявам се за предпазните мерки, но беше време да поговорим лице в лице.
— Това не е лице в лице — сопна се Дани.
— Съжалявам, но е най-доброто, което мога да ви предложа.
Той вече се бе досетил за част от сценария.
— Откога наблюдавате апартамента на Алекс Шъруд?
— От известно време. Малко преди смъртта му. Когато научихме, че е намесен.
— Даян Шъруд представлява проблем за вас.
— Меко казано, но иначе вярно.
— Винаги ли сте такъв параноик?
— Просто съм предпазлив, каквито трябваше да бъдат Лушъс Ванс и Даян Шъруд.
Явно нито един от тях не беше свързан с този човек, по той се сети за друга възможна връзка, която звучеше по-логично. Началничката на кабинета му го бе информирала за брата на Даян Кенет Лейн. Бил председател на Комитета за спасяване на Америка, чието седалище било недалече от Капитолия във Вашингтон, в квартал, който не се славел с ниските си наеми. Тя бе успяла да се снабди и със снимка на Лейн, в когото той моментално бе познал третия мъж на събирането в дома на Шъруд онази вечер.
— И така, Ванс или Даян са казали на Кенет Лейн какво знам, а Лейн е казал на вас. После, когато се свързах с Пол, са възникнали твърде много въпроси.
— Не беше точно така. Но сте близо — каза гласът.
Този човек започваше да му лази по нервите и Дани реши да мине по същество.
— Предполагам, че вие сте тези, които финансират комитета на Кенет Лейн. Самият Лейн няма пари да се усмихне.
— Това си е наше право като граждани. Имаме свобода на изразяването и на събиранията.
— Никога не съм твърдял обратното. — Той се обърна към Пол. — Ти участваш ли в тази идиотщина?
— Дани, близо сме до бройката трийсет и четири щата, необходима за свикване на нов Конституционен конвент.
— Внимавайте какво си пожелавате. — Той се обърна отново към гласа отсреща. — Лейн е дал на Алекс Шъруд един бележник, в който подробно бил описал с какво се е нагърбил както по линия на комитета си, така и чрез Лушъс Ванс. Бас държа, че това е било в нарушение на политиката на ордена ви, с което е предизвикал вашия интерес. Е, сега още по-близо ли съм?
Гласът не отговори.
— А когато Алекс му е заявил, че не желае да има нищо общо с това, взел, че паднал от висока скала в реката.
Изпадаше в догадки, но защо не? Тези хора определено имаха мотив за убийство.
— Там е работата, Дани — каза гласът, — ние нямахме нищо общо с Алекс, със смъртта му или с плановете на Ванс. Абсолютно нищо. Затова разговаряме с вас сега.
Даян избяга от апартамента веднага след като Даниълс си тръгна от там. Не искаше повече да се доближава до това място. Твърде много призраци и неканени посетители обикаляха наоколо. Още нямаше вест от Грант, което я тревожеше, и реши да си вземе стая в хотел.
Всичко около нея се разпадаше. Ако само допреди няколко часа нещата вървяха добре, сега положението висеше на косъм. Ванс беше в паника, но не чак парализиран от страх. Това беше предимството на силните мъже. Пречките по-скоро ги стимулираха, отколкото ги спираха. Той й бе обещал, че всичко ще се случи на сутринта, още при гласуването на Комисията за правилниците, и на следващия ден, когато щеше да бъде вотът в пленарна зала. Що се отнасяше до съкровището, разполагаха вече с три от петте камъка. С малко късмет скоро Грант щеше да осигури и Камъка сърце, така че можеха да започнат издирването на трезора. Но кой ли бе проникнал в апартамента и задигнал ключа? Два пъти се бе опитала да се свърже с Грант, но системата я препращаше към гласова поща.
Сега седеше в тишината на хотелската си стая и се насилваше да мисли за нещо друго. Но тревогата, гневът и отчаянието не й даваха покой. Стресна я звънът на телефона. Тя го грабна, като се надяваше да е Грант. Но на дисплея видя, че е брат й.
— Какво има, Кенет? — попита тя вместо поздрав.
— Госпожо Шъруд, трябва да поговорим. Важно е.
Непознат глас.
— Къде е Кенет?
— Тук е. При нас.
Не беше точно заплаха, но по гръбнака й премина ледена тръпка.
— Кои сте вие?
— Ние съм тези, на които вие се преструвате.
Един миг й бе нужен, за да схване значението на думите му.
— Какво искате?
— Искам да ми донесете всички снимки и бележки, отнасящи се до камъните.