— Откъде знаете за тях?
— Както ви казах, ние сме тези, на които вие се преструвате.
Но възможно ли беше това? Баща й я бе уверил, че орденът отдавна не съществува, а и оттогава бе минало много време.
— Рицарите ги няма.
— За нещастие на вас и брат ви, това не е така.
64
Грант наблюдаваше как Рик Стам и мъжът от Залата с вкаменелостите отварят гробницата на Смитсън. Той бе слязъл от Северната кула и незабелязано се бе добрал до галерията от противоположната страна. Докато заемаше позиция, баща му бе слязъл до сутерена, за да изключи осветлението, с което да спечелят няколко ценни секунди преднина. Двамата се бяха разбрали да се уговарят чрез есемеси.
Междувременно Даян два пъти му звъня, но той игнорира обажданията й. До момента дори не бе подозирал, че баща му има мобилен телефон, но това далеч не беше единственият шок през последните часове. Старецът явно познаваше всеки квадратен сантиметър от Замъка, включително електрическата инсталация, така че миг след като той му сигнализира с есемес, че камъкът е намерен, светлините угаснаха.
Грант се възползва от тъмнината, за да нахлуе в криптата. Камъкът сърце лежеше на пода. От баща си знаеше, че разполага с броени секунди, преди да се включи аварийното осветление, което щяло да мъждука в червено, но да хвърля достатъчно светлина, за да издаде присъствието му. Затова той реши да действа бързо. Блъсна встрани двамата мъже, които бяха приклекнали на пода, и грабна камъка.
Малоун се строполи на пода, сякаш покосен от играч на ръгби от противниковия отбор. Не виждаше нищо, пред очите му се въртяха цветни кръгове от резкия преход между светло и тъмно. Но определено изневиделица се бе появил някой. И този някой сега се отдалечаваше с бърза крачка. Той се претърколи на една страна и скочи.
— Добре ли си? — попита той Стам.
— Нищо ми няма.
Близо до изхода се запалиха червени светлини.
— Аварийното осветление — каза уредникът.
Малоун изтича навън от криптата точно в момента, когато нечия сянка зави към Аулата, носейки внимателно нещо в ръце. Камъкът сърце.
Той извади пистолета си. Прицели се. И стреля.
Грант беше в еуфория. Бе успял да задигне камъка, който се оказа лесен за носене, и бягаше с него. Намираше се отново в Аулата, където бе успял да се изплъзне на онази жена от Министерството на правосъдието. Още няколко крачки и щеше да е в безопасност. Отекна силен трясък. Куршумът профуча покрай ухото му и рикошира в една от каменните колони. Той се скри зад друга колона.
— Няма да излезеш жив от тук! — чу се мъжки глас.
Малоун го бе хванал в капан. Дори на смътната червеникава светлина беше ясно, че няма къде да се скрие от куршумите му. Нямаше представа дали обектът беше въоръжен, но той допускаше, че е. Стам се приближи зад него.
— Всичко плътно ли е заключено? — попита го той.
— Абсолютно! Той път не се предвиждат аварийни изходи.
Бяха застанали до една ниска стена, а зад колоните се виждаше Аулата. Двойната врата, която водеше към Шърмър Хол, внезапно се разтвори с трясък.
— Капитан Адамс! — изрева мъжки глас. — Колко любезно от ваша страна да ни навестите!
Франк Брекинридж. Все още играещ роля. Но сега държеше пистолет. Който вдигна и изстреля три куршума по тях. От тази страна бяха открити и Малоун реагира, като събори Стам по очи на пода и се просна до него зад ниската стена. Над главите им изсвириха куршуми.
Грант използва появата на баща си, за да изскочи от укритието си и да изтича навън през двойната врата, която Франк затвори зад тях.
— Да побързаме! — каза старецът.
И двамата се затичаха напред.
Малоун скочи на крака и видя, че двамата неканени гости се бяха измъкнали. По-добре беше Стам да остане, но на него му трябваха познанията на уредника за сградата. Затова Стам тръгна напред и го поведе по един тесен коридор, по който се озоваха в сводестото изложбено пространство на Шърмър Хол. Той се приближи до вратата, водеща към аварийното стълбище, и опита бравата. Беше заключена. А и алармата не се бе задействала. Това означаваше, че бяха използвали тайното стълбище.
Стам посочи сводестата дървена врата с надпис ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН и извади от джоба си връзка ключове, от която отдели един.