Малоун наблюдаваше случващото се на Индипендънс Авеню. До компютъра на Стам постъпваше картина от камерите в градината; той видя агента на отряда, дегизиран като пазач, който се опита да спре двамата Брекинридж. Това беше първият добър кадър с по-младия мъж, който би трябвало да е синът, и той забеляза две неща. Синът отговаряше изцяло на описанието, което му бе дал Дани Даниълс, а лицето му беше същото като на мъжа от Залата с вкаменелостите.
— Тръгнаха си — чу се гласът на агента по радиостанцията на Стам.
— Браво на теб — отвърна Малоун.
Идеята бе не да ги спрат, а да ги подплашат и накарат да направят нещо прибързано.
— А сега какво? — попита Стам.
— Сега наблюдаваме.
65
Дани не знаеше какво да мисли. Нямаше представа кой е източникът на модулирания глас в тъмната закусвалня, нито имаше някаква причина да му вярва. Но Фризъл беше друго нещо. Той познаваше този човек от години и никога не се бе съмнявал в думата му.
— Пол — каза Дани с тих и равен тон. — Ще ти се наложи да се поясниш. Всичко това е доста смахнато, ако разбираш какво искам да ти кажа.
— Разбирам. Но ти беше прав. Аз съм рицар на Златния кръг. Господинът отсреща е сегашният лидер на ордена ни.
— Който смята за нужно да се крие?
— Дълго време стояхме в сянка — обади се гласът. — Така ни се струва по-безопасно. Присъствието ми тук тази вечер е огромен жест от моя страна.
— Сигурно трябва да се чувствам поласкан. Ще ме прощавате, но не съм.
— Дани — каза Пол, — откакто разговаряхме предишния път, аз трябваше да дам становище. Колегите ми ме питаха дали може да ти се има доверие. Аз им казах: абсолютно.
Той разбра. Неговият приятел бе гарантирал за него, затова не биваше да прекалява със сарказма.
— Орденът е играел важна роля през Гражданската война — продължи Пол. — И, да, защитавал е робството и е прибягвал до насилие. Ужасни неща. Но такива са били времената. След войната минал в нелегалност. Радикалите постепенно отпаднали. Управлението поели нови хора, с по-умерени идеи, прагматици.
Той си спомни за бележника на Кенет Лейн.
— Като Александър Стивънс?
— Точно така. Членувал е до смъртта си — каза модулираният глас отсреща. — Бил е блестящ ум. Ако хората са го били послушали, нямало да се стигне до гражданска война. Промяната, към която се е стремил Югът, щяла да настъпи със законни средства. За съжаление, неговата рецепта за революция била отхвърлена.
— Например чрез свикване на втори Конституционен конвент?
— Именно — каза Пол.
— Преди войната идеята е била да се работи точно за такова събрание — продължи гласът. — Което да доведе до прецизиране на Конституцията. Да реши всякакви спорове. И ако тези промени са били приети от щатите, нямало да загинат половин милион американци. За съжаление, безотговорното мислене е надделяло.
Което му напомни думите на Рет Бътлър от „Отнесени от вихъра“ за американския Юг. Една реплика, която открай време му беше любима: „При нас има само памук, роби и надменност“.
— След войната, по време на Реконструкцията — продължи гласът, — са били невъзможни каквито и да било конституционни промени, даващи предимство на Юга. Южните щати са нямали право на самоуправление. Северът просто ги е прегазил, поставяйки начело военните коменданти вместо избрани от народа губернатори. Но през седемдесетте, когато Югът поел в свои ръце управлението си, било решено, че правата на щатите са по-важни от промените в Конституцията. Разбира се, Северът също не е бил бастион на прогреса. Там също е имало скрепена със закони сегрегация. В крайна сметка Върховният съд улеснил това, като постановил, че принципът „разделени, но равни“ не е в нарушение на Конституцията. Глупаво решение, но превърнато в закон. И така, Югът останал доволен.
— Ти знаеш какво се случва по-нататък — намеси се Пол. — През двайсети век милиони жители на северните щати мигрират на юг, променят баланса на силите в Конгреса и електоралните гласове на президентските избори. Югът се възражда. Днес без победа в южните щати е невъзможно да станеш президент. И докато това се случваше, орденът търпеливо изчакваше. Членската ни маса се сви от десетки хиляди през деветнайсети век до около петстотин и петдесет души понастоящем. Ние не сме фанатици, Дани, не сме радикали или терористи. Ненавиждаме робството и сегрегацията. Нито сме романтици, копнеещи по някакво идеализирано предвоенно минало. Ние сме просто патриоти, които не приемат някои от основните положения в управлението на тази държава, и смятаме да ги променим със законни средства.