Тогава той разбра.
— Не по начина, който е избрал Лушъс Ванс.
— Именно — каза гласът. — Даян Шъруд го е научила на неща, които знаят само хората от ордена. Тя ги е разбрала от баща си. Дейвис Лейн не беше един от нас, но знаеше много. Това бе отчасти по наша вина, бяхме го приобщили заради достъпа му до архивите на „Смитсониън“. За съжаление, твърде късно разбрахме, че Лейн се е интересувал единствено от богатството ни.
— Имате ли пръст в това, което се случва сега в „Смитсониън“?
— Запознати сме със ситуацията — каза гласът. — И това е още една от причините за този разговор.
— Дани — вметна Пол, — онова, което планира Ванс, е лудост. То би съсредоточило твърде голяма власт в ръцете на председателя. Но тъкмо такава поправка ще бъде предложена за гласуване. И Комисията за правилниците ще я приеме още утре. Вече усещам какви са настроенията в пленарната зала. Готови са на всичко. При това не си затварят очите пред факта, че Ванс ще разполага с огромна власт, но го смятат за свой и са готови да гласуват доверие на него, а не на Сената или на президента.
— Ванс ще бъде императорът на Капитолийския хълм. Няма да можете да се изпикаете без негово разрешение.
— А това е последното, което искаме да се случи — каза гласът.
— Не сте му фен, а?
— Не бих казал.
Очите на Дани вече се бяха адаптирали напълно към тъмнината. През щорите на прозорците едва се процеждаше светлина. Източникът на гласа се намираше на няколко метра от него, седнал в едно от тъмните сепарета, и беше невъзможно да се различат чертите на лицето му. Дани бе забелязал ключове за осветлението до входната врата. Изпитваше голямо желание да се види лице в лице със сегашния командир на Рицарите на Златния кръг. Нищо в акцента, тембъра на гласа, дикцията или синтаксиса на изреченията му не подсказваше каквото и да било за неговата самоличност.
— Кажете ми, господин президент — каза гласът, — запознат ли сте с Конституцията на Конфедерацията?
За да спечели време, той излъга.
— Не твърдя, че съм.
— Интересно признание на човек, който е бил губернатор на Тенеси.
— Това не е тема, която вълнува много хора в днешно време.
Тонът му казваше: освен откачалки като вас.
— Струва си да се запознаете. Изумителен документ. При това е бил съставен за броени седмици, само по себе си забележителен факт. Още в преамбюла се обръща недвусмислено към благосклонността и напътствието на Всевишния. Доста силно изказване. Не оставя никакво съмнение за позицията на съставителите. Има още много съществени различия с първоначалната версия. Може ли да ви посоча няколко?
— Разбира се.
— Например така нареченото частично вето, даващо право на президента да приеме някои и отхвърли други разпоредби на един и същ законодателен акт. Както много добре знаете, при сегашната Конституция президентът няма такива правомощия. А би било добре да ги има, нали?
Определено би било добре.
— Забранени били защитните тарифи, за да не може нито едно производство да ползва неправомерни предимства. Конгресът нямал право да опрощава дългове. Нито пък можел да покрива благоустройствени разходи в рамките на един щат. Всеки щат трябвало да бъде оставен да се оправя сам с вътрешните си дела. Никакви закони за гарантирана държавна хранилка на когото и да било. Имало изрично изискване към пощите да минат на пълна самоиздръжка. Представяте ли си? Добавени били дори конкретни разпоредби за предотвратяване на корупция в разходването на публични средства. Но което било най-важно: щатите, а не централното правителство били носители на върховната власт. И, да, Конституцията все още разрешавала робството и отричала правата на робите. Това е единственият й недостатък, голяма грешка за онова време. Но искам да знаете, че нито един от членовете на ордена през последните седемдесет и пет години не вярва в отнемането на граждански права. Това противоречи на всичко, което представляваме.
— Това включва ли и малцинствата? Хомосексуалисти?
— Абсолютно.