— Е, добре — каза Дани. — Разбирам какво ми казвате. Конфедерацията е имала и своите добри страни. Които биха могли да помогнат в голяма степен за поправяне на недостатъците на сегашното държавно управление. Но нека си го кажем, този документ вони на робство. Никой не би се позовал на него като авторитетен източник. Вижте само какво стана с бойното знаме на Конфедерацията. Днес самият му вид предизвиква всеобщо отвращение.
— И правилно — каза гласът. — Но промените, от които се нуждаем днес, засягат всички раси. И черни, и бели искат промяна в управлението.
— Само че от различен вид.
— Не непременно — възрази Пол. — Ванс се ползва със симпатиите на черната общност в Конгреса за това, което възнамерява да направи. Те ще го подкрепят.
— Защото им мирише на завземане на властта. Дават си сметка, че ако Ванс стане по-силен, и за тях ще има по нещо.
— Разликата между нас и Ванс — намеси се гласът — е, че ние се стремим към промени, приети по законен път, от Конституционен конвент, след открит дебат и обсъждане, и впоследствие представени за ратификация от отделните щати.
— И сте готови на всичко, за да стане това.
— То е наше право. Аз съм готов да поверя съдбата на тази страна на народната воля. А вие готов ли сте?
За жалост, нещата не бяха толкова прости. Всички учени и анализатори бяха единодушни, че свикването на Конституционен конвент отваря вратата към неизвестното, към една игра без правила, която никой не знаеше как ще приключи. Някои твърдяха, че Конвентът би могло да се ограничи до конкретна тема. Според други подобно ограничение само по себе си би било незаконно. Все пак Конституционният конвент от 1787 г. е бил свикан с единствената цел да ревизира съществуващия Устав на Конфедерацията. Вместо това той го отменил изцяло и създал напълно нова форма на конституционно управление. Така че, ако един излязъл от контрол конвент е свършил работа на бащите-основатели, той би могъл да послужи и на всеки след тях.
— Нямате никакъв контрол върху онова, което може да се случи — каза Дани. — Вашият конвент може да се изроди в хаос. Показателно е, че никога досега такъв не е свикван. Дори и от вашите мъдри предци от средата на деветнайсети век. Те не са водили битките си на тъмно, като по-безопасно.
— Така е — отвърна гласът. — Но сега времената са различни, а с тях и нравите. А вие какво, господин президент, не смятате ли, че американският народ ще преживее един конвент? Все пак това е тяхната държава. Между другото, конфедератите и в това отношение са били по-прогресивни. Тяхната версия на член пети е задавала минимален праг от три щата за свикване на конвент. Докато сегашната Конституция изисква тромаво мнозинство от трийсет и четири, което въпреки всичко сме на път да постигнем.
— Непосредствената ни грижа — каза Пол — е да спрем Ванс. Но аз не мога да го направя. Аз съм един от членовете на Комисията за правилниците. Да му се противопоставя открито би било самоубийство, а с това ще загубим нашите очи и уши в комисията. Трябва ти да го спреш.
— Точно това планирах да направя.
— Дойдох тук — продължи гласът, — за да чуете нашата позиция по въпроса. Знаем за приятелството ви с Алекс Шъруд. Знаем също, че Кенет Лейн се е опитал да привлече сенатора като съучастник в замисленото от него, сестра му и Ванс. Нужно ли е да ви казвам, че Лейн се опитваше да изиграе и двете страни? Когато разбрахме за неговото двуличие, започнахме внимателно да следим всички заинтересовани. Лейн за нищо на света не е трябвало да намесва сенатора. Знаем, че Шъруд е казал на жена си, че възнамерява да протестира срещу действията на Ванс. Няма и два часа по-късно, той е мъртъв.
— Какво искате да ми кажете с това?
Пол се приближи и му показа смартфон, на дисплея беше отворен видеоклип. Даян и Алекс. Потънали в разговор. Алекс пушеше лула. Поговориха още малко, после Даян сякаш заплака. Алекс понечи да я успокои. Тогава тя го бутна от скалата в пропастта.
Дани не вярваше на очите си. Той вдигна поглед към Фризъл, чиито изопнати черти се виждаха ясно на светлината от телефона.
— Тя го е убила? И вие сте знаели, но не сте предприели нищо? — обърна се той и към двамата.
Тъмната фигура насреща запази надменно мълчание. Дани добави натъртено:
— Зададох ви въпрос.
— Спорехме как да постъпим — отвърна гласът. — Всички възможни варианти за действие бяха съпътствани от съответните рискове и ползи. Чухме вашия разговор с госпожа Шъруд в кабинета й след погребението. Знаем и за Тейсли Форсбърг. А когато днес предизвикахте Ванс в „Уилърд“, разбрахме, че сте назначен за сенатор. Вие се стремите да научите истината, господин президент. Ние също.