— А какво ще кажете за Ванс?
— Доколкото знаем, той не подозира нищо за убийството. Впоследствие пита госпожа Шъруд, но тя отрече да е сторила нещо нередно.
— Вие навсякъде ли сте сложили бръмбари?
— Само където трябва.
— И тогава решихме, че трябва да говорим с теб — каза Пол.
— Спрете Лушъс Ванс — допълни гласът от тъмното. — Направете каквото е необходимо. Нека да…
Дани се хвърли към електрическия ключ и го щракна. Флуоресцентните крушки на тавана примигнаха, запукаха, постепенно загряха и обляха помещението с ярка светлина. Той примижа и впери поглед напред, но мъжът беше изчезнал. Дани се втурна през салона към вратата, която водеше към кухнята. Бутна я и видя задния изход. Той дръпна бравата и излезе навън. Само за да види как чифт задни светлини на автомобил завиват зад сградата и изчезват в мрака.
66
Даян слезе от таксито пред мемориала на Линкълн. Мъжкият глас по телефона й бе казал да дойде с всичката информация, с която разполага. Тя беше записана на таблета й или качена в Дропбокс, затова Даян носеше устройството със себе си.
Към мемориалния комплекс водеше широко стълбище. На изток, отвъд Водното огледало, осветеният с прожектори обелиск на Уошингтън пронизваше нощта като предупредително вдигнат меч. Наближаваше 11 часът и макар наоколо вече да не бродеха тълпи туристи, паркът още не беше безлюден.
Огромната статуя на Линкълн седеше на трона си под подпряния с трийсет и шест колони покрив. Даян се изкачи по стъпалата и видя тъжното замислено лице на покойния президент. В подножието на седналия гигант бе застанал набит мъж с кестенява коса и очи като лъскави метални топчета, малки уши и тънки стиснати устни. Тя тръгна към него.
— Какво значи всичко това? — попита Даян с тих, но раздразнен глас, когато се приближи. — И къде е брат ми?
— За начало бих те посъветвал да смениш тона. Тук нищо не зависи от теб.
— А кое те кара да мислиш, че вече не съм повикала полиция?
— Ако си, ще се наложи да им покажа това.
В ръката си мъжът държеше смартфон. На дисплея тръгна видеоклип. Как тя убива Алекс. През тялото й премина ледена тръпка.
— Още ли държиш да намесваме полицията? — попита той.
Даян не отговори.
— Хайде да се поразходим.
Двамата слязоха по стълбището и пресякоха улицата. Той я поведе по застланата с плочки алея, която минаваше покрай едната страна на плиткото езеро. Нервите й бяха изопнати докрай, откакто бе видяла видеото; тя трепереше.
— Брат ти постъпи зле — каза мъжът. — Работеше с нас, помагаше ни. Привличането ти за каузата беше наша идея, но намесването на Лушъс Ванс е друга история. Освен това стои и въпросът с покойния ти съпруг.
— Да не си от Рицарите на Златния кръг?
— Защо се изненадваш? Баща ти ни изучаваше с години. Ти също.
— От научен интерес. Той никога не ми е казвал, че организацията все още съществува.
— Просто защото не знаеше. Той се караше с Франк Брекинридж, а не с нас, въпреки че Брекинридж е рицар. Баща ти искаше трезора. Както очевидно и ти, и младият Брекинридж.
— Къде е Грант?
— И по тази точка имам лоши новини. По всичко личи, че си е намерил нов благодетел и не се нуждае повече от съдействието ти.
Нещата започваха да се изясняват.
— Той е разбил апартамента на Алекс и е задигнал ключа.
— Искаше го обратно.
— И ще издирва трезора?
— Без теб.
— Значи целта ти всъщност не е да бъда арестувана за убийство?
— Не, поне засега. Нужна ни е помощта ти. Показах ти видеото, за да ти стане ясно, че трябва да се отзовеш на молбата ни със съответната сериозност.
— Къде е Кенет?
Той отново извади телефона си, чукна с пръст по дисплея и го обърна към нея. На записа двама мъже държаха брат й изправен, докато трети го налагаше с юмруци в корема. Кенет се олюляваше след всеки удар и едва дишаше. В един момент повърна върху гърдите си. Тогава двамата мъже го пуснаха и той се свлече на колене, пое си жадно дъх и избърса уста с опакото на ръката си.
— Той току-що получи един важен урок — каза й мъжът. — Ние създадохме Комитета за спасяване на Америка. Финансирахме го. Набирахме хората. Зададохме му мисия и цел. Първоначално той се ръководеше от друг, но когато ти и Грант Брекинридж започнахте да търсите златото, ние привлякохме Кенет. Предложено му бе членство в организацията и му обяснихме какъв е залогът. В крайна сметка го накарахме да ни свърже с теб. Идеята беше да ни подава информация. Но той започна да си измисля собствен дневен ред. Да те свърже с Лушъс Ванс? Това не беше част от плана. А когато намеси и покойния ти съпруг, това промени всичко.