— Защо тогава не го спряхте?
— Докато разберем какво става, нещата се бяха оплескали. Оттогава разчистваме.
На дисплея на телефона върху брат й се изля кофа вода, която го съживи. После двамата мъже отново го вдигнаха на крака. Тя видя страха, изписан на лицето му, безпомощността в погледа. Нова градушка от юмруци се изсипа върху гръдния кош и бъбреците му.
— Защо просто не го убиете? — попита тя.
— Да му пуснем един куршум в главата би било по-лесно, наистина. За негов късмет обаче, той още не е изпълнил предназначението си. — Мъжът посочи телефона. — Просто му трябва малко инструктаж и мотивация.
Двамата мъже отново пуснаха Кенет и той се строполи на пода.
Даян съзнаваше, че би трябвало да й е мъчно за брат й, с когото бяха и близнаци, но в момента пред очите й беше само записът, на който буташе Алекс в пропастта.
— И вие очаквате да продължи да работи за вас?
— Разбира се. Няма избор. Той поддържа ценни контакти с ключови законодатели из цялата страна. Мисля, че след тази вечер ще изгаря от желание да ни угоди. Разбира се, нито той, нито Грант Брекинридж ще участват оттук нататък в начинанието ти. Което означава, че ще трябва да се оправяш сама.
Тя разбра. Искаха да я изолират. Да я обезсилят, лишавайки я от съюзници и подкрепа. Да я направят незначителна. Каквато и Алекс се бе опитал да я направи.
— За теб ловът на съкровища приключи — каза самодоволно мъжът. — Носиш ли каквото ти казах?
— Всичко е във файлове на таблета ми и на външен сървър.
Той й подаде листче хартия.
— Изпрати ги на този адрес. После изтрий файловете и повече не се сещай за трезора. Уверявам те, ако от този момент нататък направиш какъвто и да било опит да го издирваш, ние ще разберем и ще бъдеш арестувана за убийство. Ако ти си траеш, и ние ще си траем.
Тя нямаше избор.
— Правим ти услуга. Грант Брекинридж вече уби един човек в „Смитсониън“ и простреля федерален агент. Името на агента е Стефани Нел. Оглавява разузнавателна агенция към Министерството на правосъдието. В момента е в болница „Сибли“ в кома. Уверявам те, Грант Брекинридж ще стане особено интересен на полицията.
— Това си е негов проблем.
— Така е. Само гледай да не стане и твой.
Той се спря и се обърна с лице към нея.
— Мисля, че с това нашата среща приключва. Да се надяваме, че ще е последна.
С тези думи мъжът си тръгна. Но имаше нещо, което не бе споменал.
— Вие май не сте особено разстроени от смъртта му, а? — подвикна след него Даян.
Той се спря и се обърна. Тя съзнателно не бе назовала Алекс по име.
— Ти ни спести труда.
67
Телефонът на Малоун иззвъня.
Той бе пресякъл обратно Алеята и се беше върнал в Музея на американската история, в охранявания архив, където бяха прибрали Камъка от Пътеката. Баща и син Брекинридж бяха още под наблюдение. Един от двамата агенти на отряда следеше колата им от високо; в небето над Вашингтон по всяко време гъмжеше от патрулиращи военни хеликоптери и един повече или по-малко нямаше да привлече внимание. Освен това наближаваше 23:30 и тъмнината му осигуряваше идеално прикритие. Другият агент следваше колата им на дистанция. Пътуваха на запад, към Вирджиния. Междувременно Малоун и Стам бяха отделили няколко минути, за да преместят командния център от Замъка в Историческия музей.
Той погледна дисплея. Звъняха му от щаба на отряда. Извини се и се отдалечи между стелажите, преди да отговори. Новините бяха тревожни. Касиопея изчезнала преди няколко часа. Лия Морз била с нея. Касиопея й казала да не идва, за да не пречи, но Лия не се подчинила и видяла как старата мина била разтърсена от мощна експлозия, след което Касиопея била отведена в неизвестна посока от въоръжен мъж. Лия го разпознала като Джеймс Проктър, който няколко часа преди това се бил опитал да убие и двете. Описанието й на автомобила не било от особена полза. Още по-тревожен бе фактът, че Тери Морз също бе изчезнал. Касиопея отишла да го търси. Лия се свързала с шерифа, но местните власти се забавили доста време, преди да алармират Министерството на правосъдието. Най-после се свързали и били насочени към отряд „Магелан“.