— Допускат, че Морз може да е затрупан в мината — докладва гласът отсреща. — Затова копаят. Отначало пробвахме да открием джипиес чипа на Касиопея, но без резултат. Докато в един момент той отново се обади.
Също като него Касиопея носеше на ръката си зачислен от отряд „Магелан“ часовник с джипиес чип. Благодарение на неговия часовник тя го бе открила в пещта, а сега той научи, че нейният бил засечен край Амарило, Тексас, и се движел в посока запад.
— Това е доста далече от Арканзас. Дайте кода за проследяване на Пътната полиция в Тексас и го открийте.
— Вече е направено. Просто исках да знаете.
Той прекъсна разговора. Нищо от чутото до момента не звучеше оптимистично. Върна се при Стам, който седеше пред монитора и наблюдаваше зеленикавата картина на колата с баща и син Брекинридж, която получаваше от хеликоптера.
— Насочват се към Манасас — каза Стам. — Там има регионално летище.
Той разбра. Опитваха се да избягат.
— Можем да ги последваме, но трябва да знаем крайната им цел.
Малоун сграбчи радиостанцията, която бяха донесли със себе си, и съобщи на агента в хеликоптера и на този в колата за близкото летище.
Грант се питаше накъде ли отиват. Баща му бе дал на шофьора конкретни указания.
До момента никой не ги преследваше. Което беше добре.
— Има някои неща, които трябва да знаеш — каза Франк. — В сегашния си вид орденът наброява около петстотин членове. Понастоящем между рицарите има разкол. Едната група, предвождана от нашия командир, иска конституционни промени. Ти си запознат с това чрез Кенет Лейн. Не знаеше обаче, че организацията му се финансира от ордена. Другата фракция начело с мен иска да продължим да не даваме признаци на живот.
Защо ли това не го изненадваше?
— Няколкостотин души не могат да предизвикат революция — продължи баща му. — Дали ще се стигне до някакви значими промени, е под въпрос. Ще се свикват конвенти, ще се дебатира и после всякакви поправки трябва да се ратифицират от минимум три четвърти от щатите. Това отнема време и поглъща огромен ресурс. Богатството на ордена е било укрито за нуждите на втора гражданска война. Която сме се надявали този път да спечелим. Ако го пропилеем, ще поругаем честта на хората, които са го събирали.
Сега Грант разбра.
— Затова значи са ти нужни камъните. За да не може никой да се добере до трезора.
— Камъните трябва да са на сигурно място. Сърцето, което е в скута ти, е най-важното от всички.
— А защо не го остави където си беше? Никой не подозираше за него.
— Защото все някога гробницата щеше да бъде отворено наново и камъкът да попадне при хора, разполагащи с достатъчно информация, за да открият трезора. По-добре да се възползваме от предоставената ни възможност и да го унищожим. Така премахваме всички рискове.
— Но как тогава ще открият трезора?
— Никак.
— Искаш да кажеш, че златото ще остане погребано?
— То не е нито мое, нито твое. Принадлежи на поколенията.
— А как поколенията изобщо ще знаят за съществуването му?
— Ще се погрижа да им оставя пътека. Разбирам, че ти си се включил в тази история срещу определено възнаграждение. Мога и аз да ти осигуря такова. Отговарям за едно от по-големите скривалища, намира се в Арканзас. Вътре има значително количество злато, част от което може да бъде твое. Предостатъчно, за да живееш в охолство до края на дните си.
Но това не беше трезорът.
Известно време пътуваха мълчаливо, докато Грант обмисляше възможните си ходове.
— Нали разбираш, че ти правя услуга? — каза баща му.
Не, той не разбираше.
— Нашият командир предприема действия срещу Даян и Кенет Лейн. Ти щеше да си следващият, ако не бях се застъпил за теб. — Баща му помълча, после добави: — Ти знаеше ли, че Даян е убила съпруга си?
Грант беше шокиран, което не остана незабелязано.
— Така си и мислех, че не си наясно.
— Какво ще й направят?
— Обикновено сплашване, за да притъпят интереса й към темата за трезора. От друга страна, брат й извърши немислимото и наруши тайната ни, като посвети сенатор Шъруд в нашите планове. Допускам, че наказанието му ще бъде доста сурово.