— Не, от няколко часа.
Всичко започваше да си идва на мястото. Малоун погледна часовника си.
— Трябва да кацнем в Ню Мексико около пет сутринта — каза той на Стам. — Продължавай да работиш по снимките. Трябва ни най-доброто възможно качество.
— Искаш ли да говоря с Уестън?
— Не. Имам нещо по-добро предвид.
71
Вашингтон, окръг Колумбия
2:30 ч.
Дани отново беше в движение. След срещата им Пол го бе закарал до болницата, където беше прекарал два-три часа до леглото на Стефани. Състоянието й оставаше непроменено, макар в гласа на лекарите да се прокрадваше надежда. Накрая се бе унесъл в дрямка, от която го изтръгна бръмченето на мобилния му телефон. След като изслуша доклада на Малоун, той му каза, че незабавно ще се заеме с проблема.
И така, той взе такси до жилището на Уорън Уестън. Новата шефка на кабинета му го бе снабдила с адреса, след като я бе събудил от здрав сън. Тази жена все повече му харесваше, още повече след като безропотно бе приела поръчката му с думите: „След секунда ще ви звънна обратно“. Напомняше му на Едуин Дейвис, дясната му ръка в Белия дом. Чутото от Малоун за Уестън го бе пронизало като кинжал в стомаха. Но в едно агентът беше прав: Франк Брекинридж му бе дал да подуши следата, която щеше да го изведе до целта.
Не без известна изненада Дани откри, че председателят живее в центъра на Джорджтаун. Уорън Уестън не се славеше като заможен човек. Заплатата му едва ли надвишаваше 250 000 годишно. Нелоша сума, разбира се, но не би му стигнала за такава къща.
Той си даваше сметка, че може би ще му се наложи да се разправя с охраната, натоварена да пази членовете на Върховния съд. До входната врата на Уестън имаше поставен на пост агент. Той с учудване видя, че единият от прозорците на първия етаж свети. Извървя застланата с червени тухли алея и се приближи.
— Добър вечер, господин президент — поздрави го мъжът.
— Сигурно се чудиш какво правя тук по това време.
— Всъщност, не, сър. Председателят ме предупреди, че може да наминете.
Дани почти се усмихна. Уорън Уестън беше всичко друго, но не и глупак.
— Каза, ако дойдете, да влизате направо.
Дани отвори вратата и влезе. Светлината, която бе видял отвън, беше в предния салон, донякъде напомнящ неговия в Тенеси. Уестън седеше в кожено кресло с висока облегалка и държеше чаша с питие.
— Влизай, Дани. Почерпи се, уискито е на масата.
— Къде е онази джаджа за гласа ти?
— Казах на колегите, че тези предпазни мерки са чисто губене на време, но те настояха. Предпочитам разговора, който ще проведем сега.
Дани седна на малко канапе.
— Потвърждавам онова, което вече ти казах. Не сме някакви фанатици. Дали сме обет да действаме в рамките на закона.
— Нека си говорим истината, Уорън. Рицарите на Златния кръг са били терористична организация. Може би най-голямата, най-успешна терористична организация в историята на Съединените щати. Причинили са големи беди и от тях се е появил Ку-клукс-клан.
— Всичко това е било така. Но ние сме надживели този период. Повече от сто години търпеливо изчакваме момента, в който ще можем да изпълним завета на Александър Стивънс.
— Да промените Конституцията?
— Да. Хората са готови.
— Може и да си прав. Проблемът е: как да се определи каква да бъде промяната? Хората може да не са на вашето мнение. Но както вече каза в онази закусвалня, имате право да опитате.
— Имаме по-належащ проблем, и той е двояк. От една страна, Ванс. От друга, случващото се в самия орден. В момента водим нещо като собствена версия на Гражданската война.
— Затова ли Брекинридж те издаде?
— Казах си, че сигурно така си стигнал до мен.
— Била е напрегната нощ в „Смитсониън“.
— Не съм следил нещата, зает бях с теб. Би ли ми казал какво точно се е случило?
От любезност Дани сподели с Уестън всичко, което знаеше.
— Брекинридж е насочил Малоун към мен — каза Уестън. — Искал е да ми създаде неприятности, за да довърши започнатото.
— Което е…?
— Да унищожи петте камъка и да не допусне някой да открие трезора. Според него това богатство не бива да бъде пипано, докато той не разреши да се ползва. Не виждаш ли, че нещата не опират толкова до злато, колкото до власт? И Брекинридж, и Ванс се стремят към властта, по възможност неограничена.