— Това ли е нашата федерална агентка? — попита по-възрастният Брекинридж.
— Касиопея Вит — представи я Проктър.
Старецът насочи обвинително пръст към нея.
— Допускам, че по нейна вина изгубихме онова злато във вана.
— Да се надяваме, че си прав.
Тя съзнателно го предизвикваше със сарказма си, като в същото време се питаше кога ли щеше да спре да им трябва. Тогава те просто щяха да я убият, а този момент едва ли беше толкова далече.
Проктър допуши цигарата си. После той и Грант отвориха багажника на колата, която я бе докарала от Арканзас.
— Хубаво е да се върнеш там, откъдето си тръгнал — каза старецът, като поглеждаше към просветляващото небе на изток и поемаше жадно чистия въздух.
Капакът на багажника се затръшна шумно. Проктър се върна, преметнал през рамо автоматична пушка. Грант носеше кирка и лопата.
— Да вървим да намерим онзи камък — каза старият Брекинридж.
Касиопея вече бе преценила, че е безсмислено да бяга. Затова се подчини и тръгна с тях. Изтръпването на ръцете и краката бе попреминало, макар вързаните китки и раменете да я боляха. Старецът тръгна напред между дърветата, следван от Грант, а Проктър беше последен, зад нея.
Нов шум наруши горската тишина. Нещо като протяжен вой. Непрекъснат. Идваше отдалече. Но се приближаваше.
78
Даян огледа сцената, която се разкриваше пред очите й. Болнично легло, в него жена горе-долу на нейната възраст, покрита с жици и тръбички. А до леглото бившият президент й хвърляше погледи, които не предвещаваха нищо добро.
— Значи затова се е провалил бракът ти? — обърна се тя към него. — А смееш да съдиш мен, да ме порицаваш. С какво си по-добър?
— Не твърдя, че съм.
Даян насочи пистолета към него. Жената в леглото се пресегна и го хвана за ръката; в този жест имаше толкова обич, колкото и готовност да бъде до него.
— Не съм си давал сметка колко си болна всъщност — каза Даниълс.
— Щях да съм по-добре, ако не си бе навирал носа в делата ми. Но ти не можеше да стоиш настрана. Такъв си лицемер. Също като Алекс. И двамата с нищо не сте по-добри от мен. Между другото, срещнах любовницата му.
— Къде?
— В апартамента на Алекс. Заварих я да чисти, сякаш си беше у дома. И я застрелях. С два куршума.
Шокът, изписан по лицето на Даниълс, й достави наслада.
— Убила си я?
— Надявам се — вдигна рамене Даян.
Дани изпитваше здрав респект към пистолета, насочен в корема му. Новината за Тейсли му бе подействала като юмрук. Много хора заплащаха висока цена за случващото се. Трябваше да направи нещо с тази жена. Но Стефани го стискаше за китката, сякаш искаше да му каже: Внимавай, не прави глупости. Той не смееше да отмести очи към леглото. Погледът му беше прикован в жената срещу него. С пистолет в ръката.
— Баща ми беше забележителен човек — каза Даян. — Умен, уважаван от всички. Ръководеше един от най-добрите музеи. Преди да умре, ме помоли да довърша започнатото от него.
— Да издириш трезора?
— Ако слушаш рицарите, това злато е тяхно. Само че не е. Те са били най-обикновени крадци. Съкровището принадлежи на онзи, който го открие.
— Един мъж вече загина. Една жена може би също вече е мъртва в апартамента на Алекс. Не ти ли стига пролятата кръв?
Морализаторският му тон я вбесяваше.
— Това е между теб и мен.
— Разбирам. Ти уби Алекс.
— И кое те кара да мислиш така?
— Видях видеозаписа. Предполагам, че ти също.
— Рицарите са влезли в контакт с теб?
— О, да. Разговарях лично с командира им, който ми обясни за теб и Алекс. Наблюдавали са ви. После ми показа и видеото. Не трябваше да го убиваш.
— С Алекс толкова си приличате! — възкликна тя, постепенно повишавайки глас. — И двамата сте самодоволни фукльовци, свикнали с властта, с раболепието на хората около вас. Алекс беше глупак. Също като теб. Никога в живота си не сте заемали категорична позиция.
— Аз бях президент два пъти.
— И какво постигна? С какво престоят на Дани Даниълс в Белия дом ще се запише в историята? Колко компромиса направи, за да постигнеш онова, което искаше? С колко различни интереси се наложи да се примиряваш?
— Достатъчно, за да си върша работата. И достатъчно, за да открия убийцата на моя приятел.