Дани нямаше никакво намерение да отстъпва. Ако тази жена бе решила да го убие, нека. Но той помнеше предупреждението на Стефани: от куршумите боли.
— Даян, всичко свърши. Не влошавай положението си.
— Върви по дяволите, Дани. Да вървят по дяволите и онези рицари. Баща ми ги мразеше и аз също.
— А тогава защо носеше кръст в кръг на шията?
— Това беше по идея на брат ми. Той искаше всички да се чувстваме като част от едно велико движение. Разбира се, жени никога не са били приемани за рицари. Сигурна съм, че и днес е така. Клуб за мъже. Само че аз научих Ванс какво да прави.
Стефани отново го стисна предупредително за ръката.
— Какво ще правиш с Ванс? — попита Даян.
— Той ще бъде спрян. Още тази сутрин.
— Не и ако си мъртъв.
Респектът му към пистолета се удвои. Тази жена бе убила веднъж. Може би два пъти. Какво й пречеше да го направи и трети път? Тя очевидно бе готова на всичко, за да постигне целите си. Подиграваше му се за компромисите, които бил правил. Но нейната представа за безкомпромисност включваше и убийство на опонента. За него тази възможност никога не бе съществувала.
— Мразя ви — изсъска тя. — Мразя ви с всяка клетка на тялото си.
Но в очите й Дани прочете опровержението на нейните думи.
— Не, ти не мразиш нас.
В зениците й проблесна гневна искра.
— Мразиш себе си.
79
Преведоха Касиопея през въжен мост, който минаваше над широка може би двайсетина метра река. Слънцето се беше вдигнало достатъчно над хоризонта, за да освети отсрещния бряг, където над короните на дърветата се издигаше каменна кула. Беше на билото на една височинка, заобиколена отдолу и отляво от развалините на три други сгради. След като стъпиха отново на твърда земя, те се изкачиха по склона до кулата и в подножието тя видя останките от църква. Протяжният вой в далечината още се чуваше и тя се зачуди какъв ли беше източникът му. Тримата похитители не я забелязваха; вниманието на стария Брекинридж беше изцяло погълнато от руините. Стените бяха порутени, прозорците бяха без стъкла, предната врата я нямаше. Част от гредите на покрива се бяха запазили; тя видя и следи от сравнително по-нови опити за укрепване на сградата.
— Pasto al Norte — каза старецът. — Тази църква е много стара. Навремето е имала друго име. La Capilla del Psalms. Параклисът на псалмите.
Касиопея се огледа и видя, че църквата действително се намира от северната страна на реката.
— Има ли това връзка с камъните? — попита тя.
— Ти знаеш за тях?
— Виждала съм Вещерския камък и знам, че има още четири.
— Грант, ако обичаш.
По-младият мъж свали раницата от гърба си и извади каменна плоча с форма на сърце, гравирана с фигури като онези, които бе видяла в Арканзас. Старецът се загледа в гравюрите; тя забеляза, че са и от двете страни на плочата.
— Това е Камъкът сърце, един от петте. Той е абсолютно необходим за откриването на трезора, понеже без него можеш да се луташ из тези планини с десетилетия в търсене на крайната точка.
Старецът стовари с всички сили камъка върху една подаваща се изпод земята канара и той се пръсна на парчета и прах.
С тока на обувката си той раздроби по-едрите части на дребен чакъл.
Грант до последния момент се бе надявал, че баща му ще промени решението си.
— Ти току-що каза, че без този камък никой не може да намери трезора. Как смяташ ти да го направиш?
— Не смятам. Не и за момента. Но ще направя така, че други да го намерят, когато му дойде времето.
— Ти знаеш къде е, така ли?
— Разбира се. Аз съм страж. И както ти казах, сине, ти никога не можеш да бъдеш един от нас. Защото си алчен. Ние пазим златото. Нищо друго. То не е наше, че да го вземем, когато решим.
На Грант му писна от проповеди.
— Това злато е на онзи, който пръв го намери.
— Тук грешиш — каза Франк. — Винаги сме го пазили и ще продължим да го пазим от такива като теб.
— Нямаш намерение да ми платиш нищо.
— Нито цент.
Чак сега той разбра защо Франк го бе довел до тук и това го изправи пред дилема. Нямаше оръжие. Бе се озовал насред нищото с баща си и още някакъв мъж, който размахваше автоматична пушка. Би могъл да използва тази жена за съюзник, понеже тя вероятно не знаеше кой е и какво бе извършил. А Грант би могъл да използва невежеството й в своя полза, за да се измъкне от тук. В едно нещо той не се съмняваше. Не само нейният живот беше в опасност.