Малко встрани и на запад Малоун забеляза две коли, паркирани под разперените корони на стари дървета, после река с въжен мост. Наведе лоста на една страна и насочи самолета към църквата; отгоре ясно се виждаха останките на три сгради, образуващи триъгълник, а в геометричния му център имаше още някаква малка каменна конструкция.
Той реши да огледа още веднъж мястото по-отблизо. За целта слезе на сто метра височина.
Касиопея чу приближаващия се шум на двигател и реши, че е някакъв малък летателен апарат. Надяваше се пилотът да е неин човек; нещо й подсказваше, че е така. Този път шумът привлече вниманието и на Проктър, който изтича навън и заоглежда небето. От юг се задаваше малък самолет; летеше на не повече от сто метра височина и се носеше право към църквата.
— Свали го! — заповяда Брекинридж.
Проктър зае позиция за стрелба. Автоматичната пушка беше с голям калибър, заредена с тежки патрони. Способни да причинят сериозни щети.
80
Опитите за психоанализ на Дани довеждаха Даян до ярост. Последното нещо, от което имаше нужда или желаеше, бе неговото мнение.
— Млъквай! — кресна тя. — Мразя те!
— Вярвам й — промърмори Стефани Нел.
— Ти наистина ли обичаш този идиот? — попита тя жената в леглото. — Съмнявам се. Той е един измамник. Нищожество. Какво изобщо е постигнал, освен да излъже хората да го изберат?
На вратата плахо се почука. После още веднъж.
— Питай какво искат — нареди Даян на Даниълс.
— Майната ти.
Отговорът му не й хареса. Даян премести дулото към Стефани Нел. Дани направи крачка встрани и я закри с тялото си.
— Мога да застрелям първо теб, после нея. Не е проблем.
На вратата отново се почука, този път по-решително.
— Какво има? — извика Даниълс.
— Отворете вратата — чу се женски глас. — Трябва да прегледаме пациентката.
— Нищо й няма. Искаме да останем насаме няколко минути.
— Настоявам да отворите вратата!
Погледът на Даян подсказваше на Даниълс какво да направи.
— Казвам ви, вървете си! Ще отворя след малко.
— Мога да си отключа и сама.
Даян поклати глава.
— Моля ви, не го правете — отвърна той. — Само още няколко минути.
Времето й изтичаше. Трябваше да приключи с това.
Стефани лежеше в болничното легло и наблюдаваше реакциите на Дани. Даян Шъруд бе поела сериозен риск, идвайки тук, но очевидно тя беше напълно извън контрол. Бе убила съпруга си и кой знае кого още. Сега заплашваше да убие нея и бившия президент. Очевидно последиците от действията й вече нямаха никакво значение за нея.
С лявата си ръка Стефани стискаше дясната китка на Дани, но когато пистолетът се насочи към нея, той се дръпна и сега стоеше като жив щит на пътя на куршумите. Не му липсваше кураж, трябваше да се признае. В дясната си ръка тя все още държеше дистанционното устройство, с което се викаше дежурната сестра и командваше осветлението в стаята. Проблемът й обаче бе как да натисне желания бутон, без да гледа. От мястото, където бе застанала Даян, дистанционното не се виждаше и тя можеше да натиска бутоните един след друг, докато светлините угаснеха, но с това щеше да изненада и Дани. И евентуално да му струва един куршум в корема.
Тя се гордееше с ясната си мисъл, особено след толкова време в безсъзнание. Но адреналинът бучеше във вените й.
Дани не мърдаше от заетата позиция между Даян и Стефани.
— Е, добре, разкарах я — каза той. — Сега какво?
За жалост, разстоянието между него и пистолета беше все още достатъчно голямо, за да може Даян да реагира на всяко движение. Ако залегнеше, куршумът щеше да улучи Стефани. Затова той остана неподвижен, затаил дъх, както когато наблюдаваше поредния елен да се прокрадва между дърветата.
Щастието се усмихва на търпеливите.
Съзнанието на Даян беше изпълнено с мрачни мисли. Както в деня на развръзката с Алекс и срещата с онзи рицар. А сега още един мъж й се бе изпречил на пътя. Докога?