Отново се почука.
— Настояваме да отворите вратата!
Този път гласът беше мъжки. Отново мъж се намесваше в живота й. Стига толкова.
Даян вдигна пистолета и изстреля куршум в тавана.
— Вървете си! — изкрещя тя. — Незабавно!
Дани замръзна на място. За миг си бе помислил да се хвърли към нея, но тя бързо свали пистолета надолу, насочен право в гърдите му. Поне хората отвън вече знаеха за проблема. Макар че каква полза от това? Ръката на Стефани отново го улови за китката и я стисна два пъти.
Сигнал ли беше това? Какво ли бе намислила?
Стефани стискаше дистанционното. Ако можеше да потопи стаята в мрак, това щеше да даде на Дани секунда-две, за да се хвърли напред и да изтръгне пистолета от ръцете на тази жена. Проблемът идваше оттам, че нямаше как да му съобщи за плана. Надяваше се с докосването си да му подскаже, че се готви да направи нещо.
Даян Шъруд трепереше от ярост, но очите й бяха по-скоро тъжни, отколкото гневни, а в погледа й се четеше объркване.
— На колене! — изкомандва тя Дани.
Той не помръдна.
— Няма да повтарям.
Заповедта бе изречена съзнателно с тих глас, сякаш тя го предизвикваше да откаже.
— Направи го — каза му Стефани.
Дани погледна към нея и тя изви очи вдясно, сякаш му сочеше нещо. Той проследи погледа й и видя дистанционното. Не знаеше какво бе намислила, но без съмнение се готвеше да предприеме нещо. И той бавно коленичи на пода. Стефани се готвеше да угаси осветлението, когато забеляза нещо зад гърба на Даян. Топката на вратата бавно се завърташе. Някой се опитваше да отключи.
Най-после Дани Даниълс застана точно там, където искаше Даян. Тя пристъпи напред и опря пистолета в челото му. Той я гледаше в очите без сянка на страх. Беше го принудила да падне на колене, но погледът му й казваше, че още не го е победила. Което само я вбеси допълнително. Давайки й кураж да дръпне спусъка.
81
Малоун прелетя над изоставените развалини. От църквата на билото се виждаха хиляди декари хълмиста земя, някога принадлежала на семейството му. За негово учудване, и от църквата, и от другите три сгради беше останало повече, отколкото бе очаквал да види — частично запазени стени, върху които се виждаха дори останки от покриви. Около основите бяха израснали могъщи дървета. Гледката не беше толкова пасторална и завършена като изображението на скритата картина, но определено това беше мястото. Той слезе още по-ниско, когато видя от църквата да излизат четири човешки фигури.
Трима мъже. И една жена. Касиопея. Слава богу! Но той веднага забеляза и друго: ръцете й бяха изпънати отзад на гърба, сякаш вързани. Единият от мъжете се скри между дърветата, докато другите двама останаха при Касиопея. Той видя, че единият е възрастен, а другият — значително по-млад. Баща и син Брекинридж.
Трябваше да търси място за кацане. Отгоре не можеше да помогне с нищо.
Касиопея оценяваше ситуацията и избираше варианти за действие. Проктър готвеше пушката за стрелба. Старецът бе извадил пистолет и я държеше на прицел, но тя забеляза, че погледът му отскача нагоре, към небето. Грант беше застанал леко вдясно от нея, без оръжие, като поглеждаше ту към Проктър, ту към самолета. Проктър бе заел позиция зад дънера на едно дебело дърво, като вероятно се готвеше да излезе на открито, когато самолетът вече беше твърде близо, за да завие встрани. Маневреността му беше силно ограничена, а скоростта — малко по-голяма от тази на охлюв.
— Да не си помръднала — каза старецът, без да сваля пистолета.
Как ли пък не. Самолетът вече беше на няколкостотин метра и се снижаваше, за да мине ниско над тях. Проктър излезе от укритието си, коленичи и насочи пушката. Касиопея изрита стареца в гръдния кош с десния си крак. Той залитна напред и тя изби с нов ритник пистолета от ръката му. После, без да чака и секунда, се извъртя и заби тока на левия си ботуш в чатала на сина, който се преви от болка.
През цялото време вниманието на Проктър бе заето със самолета. Той откри огън.
Малоун забеляза човешката фигура, която се бе скрила между дънерите на дърветата, да се появява отново. Беше мъж с пушка в ръка. Видя и как Касиопея обезвреди двамата мъже, застанали близо до нея. Мъжът с пушката беше коленичил и се целеше в него. Проехтяха изстрели. Куршуми изсвириха във въздуха. Той сграбчи лоста и понечи да направи остър завой, но се чуха още изстрели и нещо изпука.