Касиопея се затича напред и се блъсна в Проктър. Стрелбата престана.
Той се претърколи на земята и понечи да скочи върху нея, но тя го изпревари и стовари един ритник в челюстта му, с което го просна по гръб. Нямаше повече време за губене; с вързани ръце едва ли щеше да се справи с трима мъже. Затова побягна. И в този миг чу отгоре ужасния звук от давещ се самолетен двигател.
Малоун изобщо не усещаше лоста в ръцете си. Никакъв натиск, никаква съпротива. Както и да го буташе и дърпаше, резултатът беше нулев. Носът на самолета клюмна надолу и цялата конструкция се затресе. После, също така внезапно, лостът отново зацепи. Двигателят кашляше и се давеше, сигурно улучен от куршум, затова той го угаси изцяло и с помощта на лоста и елероните продължи да лети като безмоторен самолет. Хоризонталният стабилизатор бе излязъл от строя, вероятно поради скъсан обтегач. Самолетът се мяташе като хвърчило в утринния въздух, с мъка успявайки да следва зададената посока. Десният кормилен педал потъваше докрай, но, за щастие, левият работеше и с негова помощ той свали самолета близо до земята. От пръстите на краката нагоре по прасците му пълзяха ледени тръпки; обземаше го паника.
Короните на дърветата се приближаваха бързо. Той реши да ги използва за смекчаване на удара. С малко късмет първите две-три щяха да убият скоростта му. Ако не, от този полет със сигурност щяха да му останат белези.
Грант се бореше с надигащото се чувство на гадене; краката му бяха омекнали. Онази кучка го беше изритала с все сила в слабините и болката беше адска. С огромно усилие на волята той успя да се изправи на колене. Проктър също се възстановяваше, опитваше се да се изправи на крака, оглеждаше се за пушката.
— Върви да я намериш — изрева баща му, още проснат на земята. — И я убий!
Проктър грабна оръжието си и хукна след нея. Баща му изглеждаше още зашеметен. И тогава Грант се сети за пистолета. Който Вит бе избила с ритник от ръцете на стареца.
Той огледа напуканата земя и го откри, после допълзя до него и го сграбчи. Грант вече притежаваше Камъка Алфа и макар Сърцето да не съществуваше, изображенията по него се бяха запечатали в съзнанието му и щеше някак да ги възстанови на хартия, а освен това знаеше и изходната точка. Тук. Даян щеше да измисли останалото. Тя беше умна жена, освен това бе готова на всичко за него. Какво от това, че бе проникнал в апартамента на Алекс и бе задигнал ключа? Винаги можеше да се оправдае с баща си. И нямаше да е далече от истината.
Грант насочи пистолета. По очите на баща си видя, че старецът разбира какво ще се случи. Нямаше повече какво да си кажат.
И той го застреля в главата.
82
Дани се питаше защо Стефани се колебае да предприеме нещо. Положението му беше рисковано, а той не бе свикнал да се чувства безпомощен. Дулото на пистолета се притискаше в главата му. И тогава видя отговора зад гърба на Даян. Топката на бравата бавно се завърташе. Даян не подозираше какво става, но той виждаше ясно всичко, включително лицето на агента на отряда, който надничаше отвън.
— Май вече не си такъв храбрец, а? — каза Даян, като побутна главата му назад с дулото.
Ако и този път му се разминеше, щеше да е на косъм.
Стефани срещна погледа на агента си и леко повдигна дистанционното нагоре, за да му даде знак какво смята да направи. Даян Шъруд нямаше представа, че някой е проникнал в стаята. Освен това никой не можеше да каже как ще постъпи, а опряният в главата на Дани пистолет им напомняше да бъдат предпазливи.
Тя му изпрати указанията си с поглед. С финес. Не с груба сила. Агентът кимна, разбрал посланието. Елементът на изненада беше на негова страна.
Тя натисна бутона на осветлението.
Даян не можеше да повярва на късмета си. Току-що бе принудила Дани Даниълс да коленичи пред нея. Време беше да му тегли куршума. А дали да убие и жената после? Защо не? И тогава светлината угасна.
Стефани чу изстрел и отново натисна бутона. Лампите в стаята светнаха. Тя не знаеше какво да очаква; последно беше видяла пистолета, опрян в главата на Дани. Но на килима лежеше Даян Шъруд с кървяща рана в гръдния кош.
Дани се пресегна, провери за пулс и поклати глава.
— Много демони се гонеха в главата й.
Той се изправи на крака.