— Потърси сърцето. Така гласеше инструкцията върху Вещерския камък — каза той.
— Смяташ, че това е мястото? — попита го Уестън. Малоун слезе от коня.
— Сега ще видим — отвърна той.
Касиопея се чувстваше по-добре след две нощи сън, храна и особено откакто бе видяла Котън. Радваше се да научи за семейната му история и връзките между неговия прапрадядо и полуразрушената църква с каменното корито отпред. Той също изглеждаше силно заинтригуван; от много време не го бе виждала толкова превъзбуден.
Малоун погледна към председателя на Върховния съд.
— Е, какво ще кажеш? Това паметник убиец ли е?
— Ще ми обясниш ли за какво става дума? — обади се Касиопея.
— На Вещерския камък пише, че пътят е опасен. От дядо си знам за паметници убийци.
— Той рицар ли е бил? — попита Уестън.
— Не съм сигурен. Във всеки случай, е знаел много за тях.
Малоун разкопча кожените чанти, закрепени на седлото, и извади от там две пръчки динамит и сгъваема лопата. От парковата управа ги бяха уверили, че се намират в зона с контролиран достъп и никой няма да ги безпокои. Присъствието на бивш президент и на председателя на Върховния съд им помогна да си спестят доста въпроси. Стефани бе докладвала от болничното си легло на президента Фокс за всичко случило се в последните дни, с което им бе осигурила пълното съдействие на администрацията. Особено след като новият президент бе научил за заплануваното от председателя на Камарата на представителите.
Уестън и Даниълс слязоха от конете.
— За испанците сърцето символизира злато — каза Малоун. — Разбитите сърца са друга история. Огледайте онова там горе. Пукнато е на три места.
— Може да е от времето — вметна Даниълс.
— Може. А може и да е от нещо друго. Например: Сърцето ти ще бъде разбито, ако не се вслушаш в това предупреждение. С изображения на светкавици и лъкатушещи линии са се обозначавали смъртоносни капани. По Алфата, Сърцето и Камъка от Пътеката е пълно с такива. Отведете конете от тук, докато двамата с Касиопея поставим заряда.
Тя го последва нагоре по склона; двамата стъпваха внимателно по ронещата се пръст, вдигайки облаци прах с всяка крачка. Отблизо сърцевидният камък впечатляваше с размерите си. Издигаше се повече от два метра над земята и сигурно тежеше няколко тона.
— Този камък просто се набива в очи — каза Котън, — стига да знаеш какво търсиш. Адамс е мислел, че само посветени хора биха дошли да ровят тук. Затова можем да предположим, че е заложил някакъв капан, за да се подсигури.
Той изкопа малка дупка в основата на камъка и постави двете пръчки динамит.
— Но въпросните търсачи на съкровища може и да не си носят динамит — каза той, като оглеждаше творението си. — Този камък стърчи под доста необичаен ъгъл спрямо склона.
— Ако беше свободен, щеше просто да се хлъзне надолу.
— Това е идеята. Следователно е паметник убиец.
Той опъна около половин метър фитил и извади запалка.
— Бъди готова да побегнеш.
Дани наблюдаваше от петдесетина метра Малоун и Касиопея, които правеха нещо горе на склона.
— Това е паметник убиец — промърмори Уестън.
— Не трябва ли да му кажем?
— Ти беше прав. Този човек знае точно какво върши.
Дани беше в много добро настроение. Стефани се възстановяваше и лекарите го бяха уверили, че ще се оправи напълно. Тя бе настояла и той да отиде с другите, но очакваше да бъде държана в течение, ако открият нещо. Медиите бяха обсадили офисите му в Сената заради Даян Шъруд, но той бе отказал всякакви коментари за момента. Тялото на Мартин Томас бе предадено на семейството му с обяснението, че е жертва на убийство, но трупът му е бил открит едва след няколко дни в тунела. Води се разследване, гласеше официалната версия.
Той видя как Малоун се наведе и запали фитилите, после двамата с Касиопея се затичаха надолу. Стигнаха при него точно в мига, когато експлозията изпълни очите му, облаци прах изригнаха към небето, лавина от чакъл и отломки се срина надолу по склона.
Сърцевидният камък не бе помръднал от мястото си.
85