Малоун оглеждаше кратера на мястото на експлозията. Както бе очаквал, пространството под сърцевидния камък се оказа запълнено с чакъл. Той забеляза, че и Уестън разбира важността на това обстоятелство.
Ушите му бучаха от вълнение, когато се наведе и загреба шепа дребни камъчета.
— Изкопаваш в скалата яма до метър, метър и петдесет на дълбочина, след това правиш четирийсет и пет градусова чупка и копаеш нагоре под камъка. Запълваш кухината с чакъл. Както виждате, камъкът е надвесен в по-голямата си част над запълнената с чакъл яма. Цялата тази конструкция е една гигантска примамка.
— Именно — обади се Уестън. — Някой, който не си дава сметка за това, започва да копае, като си мисли, че камъкът обозначава входа на шахтата. Предполагам, че след като покопаят малко под него, ще стигнат до някакви издълбани символи. Те няма да означават нищо, а са сложени само за да ги насърчат да копаят още. Както и става.
— Докато подкопаят скалата достатъчно, за да освободят чакълената подложка отдолу, която действа като смазка — добави Малоун. — А гравитацията свършва останалото. Паметникът убиец се търкулва по склона и става, каквото става. Перфектен капан, който не се амортизира с времето. Я вижте това тук!
Той посочи с пръст грубо изсечения кръст в основата на камъка. С буква N отстрани. Нито едното, нито другото бяха капризи на природата; ясно си личаха следите от длетото.
— Адамс е искал иманярите да копаят от тази страна. Но това е смъртоносен капан.
— И така, къде е входът? — попита Касиопея.
Той си припомни Конския камък и онова, което беше нарисувано под опашката на коня. Двойна издутина. Едно обърнато U означаваше вход.
Но там имаше две обърнати U, долепени едно до друго. Което означаваше два входа. Още едно парченце от мозайката, което до даден момент не значеше нищо, а внезапно казваше всичко.
— Много просто — отвърна той. — От другата страна.
Малоун запали фитила и за трети път хукна да бяга. Вторият взрив бе разпукал огромното каменно сърце. Третият трябваше да го пръсне на парчета. Както и стана.
Той взе от багажа още две лопати и всички заедно се закатериха нагоре по склона. Заловиха се да копаят. На около метър дълбочина върхът на лопатата удари в метал. Продължиха да копаят, изхвърляйки с шепи пръстта, докато пред очите им не се разкри правоъгълна желязна врата, вградена в склона, подобно на капака към мазето на къща.
— Няма панти — обади се Даниълс.
Той и Малоун повдигнаха капака и отдолу се разкри тъмна ниша, вкопана дълбоко навътре в склона. По стените имаше видими стени от миньорски кирки; сводестият таван беше укрепен с дървени подпори. Всички извадиха фенерчета от раниците си. Малоун тръгна напред, следван от Касиопея.
— Вие двамата чакайте тук — обърна се той към Даниълс и Уестън. — Трябва да се убедим, че вътре е чисто. Може да има още клопки, а тъкмо сега не са ни нужни мъртви или осакатени американски държавници.
— Даваме ви пет минути — каза Даниълс, — после идваме.
Малоун преметна раницата през рамо и тръгна напред, следвайки лъча на фенерчето си. Стъпваше предпазливо, сякаш се намираше насред минно поле. На всяка крачка можеше да ги очаква взривно устройство, яма, свлачище или друг приготвен капан. Дори някогашният барут можеше да е запазил силата си след повече от сто години.
Отвсякъде ги обгръщаше черен мрак; фенерчетата им осветяваха само на няколко метра пред тях. Малоун можеше да ходи почти изправен, като раменете му тук-там закачаха стените. Не си падаше никак по тесни затворени пространства, но виждаше входа на галерията зад себе си и все още усещаше горещия полъх на въздуха. Лъчът на фенерчето опипваше ту стените вляво и вдясно, ту пода и тавана пред него. Стомахът му се беше свил в тревожно очакване. Изключено беше пътят нататък да е свободен от нови изненади.
Тогава я видя. И се спря. Изкопана в пода, заемаща цялото пространство от стена до стена, зееше дълбока яма. Приближи се и насочи фенерчето надолу. Каза си, че някога отворът сигурно е бил замаскиран с тънък брезент или кожа, засипана със слой пръст. На дъното нещо блестеше; Малоун се сети какво би могло да бъде.
— Хвърляли са вътре натрошени стъкла — каза той. — И то много. Паднеш ли в ямата, ще те нарежат на парчета. Няма да излезеш жив от тук.
Донякъде това му напомняше един друг капан, който бе видял в Южна Франция преди няколко години.
— Тези хора са били сериозни — прошепна Касиопея.