— А къде е погребан? — обади се Касиопея.
Той нямаше отговор на този въпрос и погледна към Уестън, който каза:
— Съжалявам. Никой не знае.
Накрая всички се събраха около масата в центъра, като се оглеждаха за още клопки и изненади. Но нищо непредвидено не се случи. Върху нея имаше резбовано дървено ковчеже, на капака бяха гравирани думите:
A La Muerte de Finado Angus Adams.
Относно смъртта на покойния Ангъс Адамс.
Малоун се опита да повдигне капака, но беше заключен. Отпред също имаше ключалка.
— Пробвай го! — каза Уестън.
Малоун отново измъкна церемониалния ключ.
— Винаги съм се питал защо върху ключа има гравирано кръстче в кръг — каза Уестън. — Може би заради тази ключалка.
Може би.
Той вкара ключа и усети как кръстчето закачи нещо. За негова изненада, ключът се превъртя с минимална съпротива. Вътре имаше два пергаментови свитъка с нещо написано върху тях. Той ги извади. И всички заедно зачетоха.
Животът ме е научил, че случилото се в миналото не може да се поправи, но бъдещето е безгранично. Най-светлата ми надежда за възстановяване на кристалната чистота и братство на нашия Съюз е в мненията и характера на мъжете, които ще наследят това поколение. Моята надежда е, че те ще се окажат подходящи за това благословено дело, което ги призовава да черпят вяра от изворите на нашата велика политическа история вместо от долното й течение, замърсено от себично службогонство и фракционни междуособици. На стари години разбрах, че при всеки стремеж към един по-съвършен Съюз нашите Основатели са ни завещали да решаваме различията помежду си с думи, не с оръжие. Колко жалко, че толкова много загинаха, за да ни напомнят за това.
Гордо носих своята служба като Рицар на Златния кръг. Моята задача бе да опазя архива и богатството, които сега ви заобикалят. Почти всички онези, които се биха в последната голяма война, вече ги няма; малцината останали ще измрат през следващите няколко години, в това число и аз. Не се задава нова революция, нито е вероятно някога да настъпи такава. Съюзът е възстановен и с Божията помощ никой повече няма да го оспори.
Надявам се четящият тези думи да е пратеник на онзи просветен институт, станал известен като Замъка. Прекарах там няколко от най-щастливите години в живота си в рисуване. Каква ирония на съдбата, че един англичанин е трябвало да посее семената на тази най-американска от всички институции — „Смитсониън“. Наблюдавах с удивление неговите постижения, напредъка в астрономията, географията, метеорологията, геологията, ботаниката, зоологията, анатомията и естествената история. Неговата вярност на каузата да насърчава всякакво знание, не само популярното и практическото, без гордост и предразсъдъци, учението за простата цел на учението. Така бих се радвал, ако можех да служа като негов директор, но подобна високопоставена длъжност не е подходяща за шпионин. Преди години оставих каквито знаци успях при секретаря Хенри с надеждата, че един ден той или негов приемник ще открие това тайно място. Ако четящият тези думи е от Замъка, то би било уместно архивите на Конфедеративните американски щати, както и цялото това богатство, колкото и да е заченато в грях и изцапано в кръв, да станат собственост на института „Смитсониън“ за благото на всички нас. В случай че бъде открито от Рицари, заповядвам ви също така да завещаете всичко в тази зала на „Смитсониън“ и като последни представители на поколението, създало вашата кауза, да се откажете от всякаква борба, да подкрепите обединението на Съединените щати и да изпълните дадената клетва за вярност, постъпвайки така, както ви нареждам.
Котън Адамс
— Изглежда, твоят прапрадядо е имал много неща, за които да съжалява — каза Даниълс. — А както се оказва, Уорън, легендата е вярна. Има послание, последна заповед, но вероятно не такава, каквато си очаквал.
— Нищо общо — каза Уестън.
— Дали Адамс наистина е вярвал, че който открие това, ще изпълни завета му? — попита Касиопея.
— Ако са били рицари — каза Уестън, — без съмнение. Всъщност затова е била цялата тази вътрешна борба. Заради разногласия относно истинската воля на първоначалните рицари.
— Сега вече я знаеш — каза Даниълс. — А какво ще кажат членовете ви?