— Всякакви разногласия помежду ни току-що приключиха.
— Адамс е бил прав — заяви Даниълс. — Всичко това трябва да принадлежи на „Смитсониън“.
— Няма да стане толкова лесно, колкото си мислите. Намираме се във федерални земи. Това злато е собственост на Съединените щати.
— Не смятам, че ще има проблем — отвърна Даниълс. — Слава богу, аз и председателят на Камарата сме много близки. Без съмнение, той вече е стигнал до извода, че го държа здраво. За негов късмет, аз съм добронамерен диктатор, но ще се погрижа да прокара закон в Конгреса, който аз на свой ред ще прокарам в Сената. Вие със сигурност ще получите този архив. Що се отнася до златото, може и да не го вземете цялото, но една част ще е ваша. Все пак двама служители на „Смитсониън“ го откриха.
Малоун огледа още веднъж помещението.
— Тук сигурно има милиарди.
— Които „Смитсониън“ може да използва за благородни цели — каза Уестън.
— Ами Рицарите на Златния кръг? — попита Касиопея. — Какво ще стане с тях?
— Ще постъпим така, както отдавна предлагат Александър Стивънс, Адамс и много други. Ще действаме в рамките на закона. — По лицето му премина сянка на раздразнение. — Като ще се финансираме сами, без това заграбено богатство.
Председателят докосна с ръка свитъка. Даниълс и Касиопея сториха същото в негласна клетва. Сделката бе сключена.
— Имате ли нещо против да задържа документа? — попита Малоун.
В тона му се четеше гордостта на собственик. Той усещаше дълбока кръвна връзка с човека, който го бе написал. Един шпионин, сражавал се срещу Съюза, но на стари години осъзнал грешката си и решил да се поправи.
— Той ти принадлежи — отвърна Даниълс.
Малоун усещаше топлината в кафявите очи на Касиопея. Тя хвана ръката му и я притисна до себе си.
— Излизам навън да звънна на Стефани — каза Даниълс.
— Идвам с теб — обяви Уестън. — Аз също трябва да проведа няколко разговора.
И двамата си тръгнаха.
Малоун стоеше насред залата и я поглъщаше с очи. Преди няколко години той най-после се бе помирил с покойния си баща, решавайки за себе си проблеми, които го бяха тормозили от десетгодишен. Сега току-що бе сключил мир с друг свой роднина. На когото до момента не бе предполагал колко много се е метнал. Двамата не само си приличаха физически, но имаха и един и същ прякор. Дори еднаква професия.
— Добре ли си? — попита Касиопея.
В съзнанието му бушуваше буря, беше като зашеметен от величината на направеното откритие. Но това място имаше някаква особена притегателна сила, която се преливаше в него. И това му харесваше. Напрежението го напускаше. Работата беше свършена.
— Готова ли си да си ходим у дома? — попита той.
— У вас или у нас?
Това означаваше: във Франция или в Дания?
Малоун се усмихна.
— Изненадай ме.
Бележки на автора
Пътуванията, свързани с написването на тази книга, бяха осъществени през дълъг период от време. Преди няколко години двамата с Елизабет си направихме екскурзия из селските райони на Арканзас, за да опознаем скритата му красота. Освен това няколко пъти посещавахме Северна Каролина и Тенеси. Специално за целите на романа пътувахме до Вашингтон, където ни разведоха из всеки ъгъл на множеството музеи, съставляващи института „Смитсониън“. Този вълнуващ свят, скрит за широката публика, е представен в настоящата история.
Време е да отделим фактите от художествената измислица.
Големият пожар в „Смитсониън“ от 1865 г., описан в Пролога, действително се е случил. Официалното обяснение е грешка при отвеждането на дима от отоплителна печка, както е в 59-а глава. Цялото описание на пожара в Пролога и всичко свързано с него също почиват на факти. Знаем тези подробности благодарение на няколкото вътрешни доклада на института. Моят принос към хаоса се свежда до присъствието на Ангъс Адамс, ключа, дневника и капитана. Но револверът с двойно действие, който се появява в един момент, действително е бил шедьовър на оръжейното изкуство за времето си, а и сбирката в дома на Гидиън Уелс наистина се е състояла по време на войната.
Рицарите на Златния кръг (глава 12 и 14) са съществували, като водят началото си от 50-те години на XIX в., а към края на столетието постепенно са отмрели. Това е била най-голямата и най-успешна подривна организация в американската история (глава 12, 28 и 40), наброяваща десетки хиляди членове. Интересното в случая е, че историците по принцип рядко пишат за нея, макар плановете на ордена за създаване на южна империя, т.нар. Златен кръг, са били напълно реални (глава 12, 25). Събирането в курорта Грийнбрайър през 1859 г. се е състояло. Девизът на рицарите е бил съвсем прост: Да запазим Конституцията, каквато е, и да възстановим Съюза, какъвто беше. Специалното им ръкостискане и тайните думи за поздрав са били, както ги описвам, докато кръстът в кръг като тяхна „емблема“ е изцяло моя измислица (Пролог, глава 8).