В голямата си част архивите на Конфедерацията действително изчезват преди падането на Ричмънд, като не са открити до ден-днешен (глава 85). Сред тези изгубени книжа е била и по-голямата част от документацията на Рицарите на Златния кръг, така че никога няма да установим в пълна степен влиянието на ордена.
Ловът на съкровища, в който участва Малоун (глава 1), се основава на действителна експедиция, ползвала подобни физически белези. Рицарите на Златния кръг действително са заровили в земята големи количества злато из територията на южните щати, като са оставили естествени обозначения в горите като описаните в глава 1, 14 и 22. В голямата си част това богатство е придобито с грабежи, включително и от хора извън закона като Джеси Джеймс, за когото също се е смятало, че е рицар (глава 22). Възможно е техните безбройни обири да са били част от добре организирана следвоенна кампания на терор. Една превъзходна книга по темата е „Сянката на Стража“ от Уорън Гетлър и Боб Брюър.
Опасността, която преживява Малоун в глава 1, също е реална. Предупреждението с обесеното чучело и разпилените гилзи, отправено към Мартин Томас по време на пътуването му из Арканзас, се е случило в действителност през 1993 г. (глава 16), а изразът лов на крави, използван в глава 22, е заимстван от разкази на осведомени хора. Съществуват ли още стражите? Никой не може да каже със сигурност. Но докато са съществували, са получавали възнаграждението си от специално заделени за целта тайници със злато, както е описано в глава 24. Мнозина твърдят, че някакво огромно състояние, укрито преди много време от рицарите, все още чака своя откривател. Към днешна дата е намерена само малка част от богатството на ордена.
Петте камъка, споменавани навсякъде в текста, заедно с изображенията върху тях са така наречените Камъни Пералта, за които се разправят най-противоречиви истории. Никой не може да каже със сигурност кога и къде са открити. Оригиналите дори не съществуват, до нас са достигнали само копия. Легендата гласи, че сочат пътя към Мината на Изгубения холандец в Аризона. Но кой знае? Понастоящем са изложени в Природонаучния музей в Меса, Аризона. Всички тълкувания на изображенията по тях в тази книга са отчасти плод на въображението ми, отчасти почерпени от поверия. Нищо определено не се знае за камъните и досега никой не ги е дешифрирал, те изглеждат сякаш правени по поръчка като сюжет за приключенски роман.
В книгата се споменават множество реално съществуващи места: националният парк „Уачита“ (глава 1, 3, 5, 6), националният парк „Карсън“ (глава 77) и окръг Блаунт, Тенеси, са описани достоверно. Изоставената мина в глава 30 е подобна на реални мини, каквито все още съществуват из щата. Кабинетът на вицепрезидента в Капитолия си е там (глава 39); административната сграда „Дърксен“, фитнес центърът към административната сграда „Ръсел“ и хотел „Уилърд“ със знаменития едноименен ресторант са реално съществуващи обекти. Подигравателните коментари на съдиите относно зданието на Върховния съд (глава 70) са действителни. Националният музей на авиацията и астронавтиката (глава 51), както и местоположенията и вътрешното разположение на всички сгради, влизащи в института „Смитсониън“, са максимално близки до действителността. Залата с вкаменелостите (глава 35) в момента е в процес на основен ремонт. Експонатът с рифа действително беше изложен там в продължение на две десетилетия, но вече е демонтиран (глава 35). Мемориалните комплекси на Линкълн (глава 66) и на Втората световна война са на описаните места и всеки може да ги види.
Враждата между Джеферсън Дейвис и Александър Стивънс (Пролог, глава 13) е факт. Стивънс е искал да избегне войната и в крайна сметка да сключи мир със Севера, докато Дейвис е предпочитал въоръжен конфликт. Политическата кариера на Стивънс е била дълга и богата на събития (глава 13, 38). Връзката му с Рицарите на Златния кръг и плановете му за промени в Конгреса обаче са изцяло моя измислица. Всички презрителни коментари на Франк Брекинридж по адрес на Джеферсън Дейвис в глава 50 се основават на историческите факти. Текстовете от Конституцията на Конфедерацията, цитирани в глава 65 и 73, са взети буквално от оригиналните документи. Във въпросната конституция има елементи, които съвременният свят с лекота би могъл да възприеме.