Мобилният му телефон избръмча. Беше Даян. Помисли си дали да й отговори, но си каза: нека чака. Нямаше време. Очакваше по-важно обаждане — от Арканзас.
12
Рицарите на Златния кръг произхождаха от клубове за права на Юга, основани през 30-те години на XIX в. и открито призоваващи за възстановяването на търговията с роби от Африка, преди да бъдат забранени от Конгреса през 1870 г. Допълнително вдъхновение бе получено от Ордена на Самотната звезда, организирал отделянето на Тексас от Мексико през 1836 г. Някои дори твърдят, че корените на ордена стигали по-назад във времето — чак до Синовете на свободата по време на Американската революция.
Официално орденът бе учреден в Лексингтън, Кентъки, на 4 юли 1854 г., от петима души, чиито имена се бяха изгубили в историята. Членовете му наблягаха на церемонии и ритуали, в голямата си част заимствани от масоните. Местните клонове се наричаха „замъци“, а като цяло Рицарите на Златния кръг се бяха разраснали в най-голямата и най-опасна подривна организация в американската история. Към 1860 г. тя вече можеше да се похвали с 48 000 членове. Икономическите и политическите й цели бяха създаване на просперираща робовладелска империя на Юга, която да се простира в кръг от предложената за столица Хавана, в Куба, обхващайки южните Съединени щати, Карибите и Централна Америка. Планът предвиждаше и присъединяването на Мексико, което трябваше да бъде разделено на петнайсет нови робовладелски щата — ход, предназначен да промени баланса на силите в Конгреса в полза на запазване на робството. Тези новосъздадени щати щяха да образуват полумесец, обърнат към Мексиканския залив. В крайна сметка щеше да се затвори един златен кръг, чиято стабилна икономика да се захранва от производство на памук, захар, тютюн, ориз, кафе, индиго и миннодобив, всички на основата на робски труд.
В началото на 1860 г. вестниците съобщиха, че орденът набирал войски за нашествие в Мексико. Не е ясно какво се объркало, но то така и не се осъществило. Някои казват, че било заради недостатъчното обезпечаване с жива сила и продоволствия, но по-логично би било да се допусне, че при надвисналата гражданска война орденът не желаел да се сражава на два фронта. Ето защо плановете за Мексико били отложени, докато течала подготовката за война със Севера.
През януари 1861 г. Югът започнал да се отцепва. До февруари вече седем щата приели нова конституция и посочили Джеферсън Дейвис за временен президент. Рицарите на Златния кръг незабавно се обявили за съюзници на новосъздадените Конфедеративни американски щати.
И достигнали небивал разцвет. Много южняшки военни формирования били съставени изцяло или в голямата си част от рицари. Те били успели да проникнат във федералните арсенали, монетни дворове, корабостроителници и в органите на местното управление, като изиграли централна роля в Северозападния заговор за революция в Индиана, Илинойс и Охайо. В селските райони прогонвали стадата коне, за да не бъдат мобилизирани за нуждите на Севера. Овладели малки градове, събирали оръжие и муниции, униформи и провизии. Опожаряването, плячкосването и терорът били основните им оръжия. В същността си били тайно паравоенно формирование, осъществяващо контраразузнавателни операции. Малко се знае за конкретната им дейност, тъй като в голямата си част архивът, съхраняван при Държавния секретар на Конфедерацията, изчезнал с падането на Ричмънд през април 1865 г. Но след капитулацията на генерал Лий при Апоматокс и официалното приключване на войната орденът не бил разпуснат. Някога сенчестото общество станало още по-тайно, минало изцяло в нелегалност и възприело кодиран език за осъществяване на дейността си, която включвала подготовка за нова гражданска война. Легендите разказват, че рицарите инвестирали в миннодобив, железници и корабоплаване, натрупвайки огромни състояния, които били обръщани в злато и сребро и заравяни из цялата страна.
Смята се, че Рицарите на Златния кръг прекратили дейността си през 1916 г. По онова време Съединените щати участвали в Първата световна война, а повечето от някогашните фанатизирани бунтари били измрели.
Нова гражданска война не се очертавала.