— Орденът не съществува — каза Малоун на Тери Морз.
— Защо? Само защото ти го твърдиш? — сопна се мъжът. — Те точно това искат да си мислите. Но са още тук.
Малоун бе чувал разни истории още като малко дете. Неговият прапрадядо по майчина линия Ангъс Адамс участвал в Гражданската война като шпионин на Конфедерацията и също членувал в Ордена на Златния кръг. В писма, които бе открил на тавана на дядо си, се говореше за конференция, състояла се през 1859 г. в Грийнбрайър, в тогавашна Вирджиния. В нея участвали близо 1200 души, сред които членове на правителството, губернатори и конгресмени. Конференцията приела документ от шейсет страници, озаглавен „Правила и принципи на Американския легион на Рицарите на Златния кръг“, в който били изложени целите и намеренията на организацията. Той бе чел копие — намерено на въпросния таван — и си спомняше встъпителните редове:
Нека няма делене на мое и твое, тъй като всички сме братя. Нека запазим Конституцията, каквато е, и да възстановим Съюза, какъвто беше.
За един от символите си бяха избрали дъба — символ на сила, растеж и многообразие. Към тях се бяха присъединили влиятелни граждани на Юга, включително собствените му деди. Тяхната цел бе не просто някаква конфедерация, а грандиозна империя.
Пък и татуировката на Морз. Кръст в кръг. Семейното му наследство по майчина линия включваше и медальон с този символ.
— Какво е това? — попита той майка си.
— Спомен за отдавна отминали времена.
Това разпали любопитството му повече от всичко друго.
— За какво по-точно?
— За времето, когато хората са вярвали в неща, които сега смятаме за отблъскващи. Когато цяла една раса е била поробена. Когато жените са нямали право на глас, а Югът се е смятал за непобедим.
— Имаш предвид Гражданската война?
Той беше едва в пети клас, тепърва щяха да учат за Ейбрахам Линкълн и за случилото се между 1860 и 1865 г. Но медальонът в ръката на майка му грабна въображението му.
— Защо го пазиш?
— Моят дядо ми го подари и ми каза един ден да го дам на детето си. Искаше да си спомняме. Но мисля, че традицията прекъсна с мен.
— Защо?
Тя пусна медальона обратно в кутийката за бижута и я върна на мястото й върху най-горния рафт в гардероба.
— Защото е време да забравим спомените.
Малоун отново насочи вниманието си към Морз.
— Рицарите определено са били сила по времето на Гражданската война. Но до Първата световна те вече били минали в забвение.
— Знам само, че имам дълг и съм дал дума пред татко да го изпълнявам, докато си ида от този свят.
Касиопея седеше и наблюдаваше Лия и дядо й. Котън улови погледа й и видя, че има въпроси към него. Преди месец те бяха сключили спогодба. Никакви игри. Което означаваше без тайни. Той й намигна: По-късно ще ти обясня.
— Той е рицар и страж — каза Лия. — Това са хората, които охраняват съкровището. Гледат да не се приближава никой и го пазят от крадци.
— Откога? — попита Касиопея.
— От поколения. Това е семеен дълг. — Младата жена изрече с гордост тези думи. — Казват, че горите тук били пълни със злато.
— И всичко е на ордена?
— Точно така — заяви Морз. — Скрили са го и са оставили знаци навсякъде. Днес откри това тук по знаците. Добре се справи, между другото. Казват, че било разбойническо злато. Но не е. Това е златото на Конфедерацията.
Собственият му дядо му бе разправял, че рицарите били много добри, когато нещо трябвало да се скрие така, че да ти е пред очите, но да не го виждаш.
Часовникът на Малоун показваше 7:40 вечерта. Дългият ден бе протекъл твърде различно от онова, което бе очаквал сутринта. Идеята бе да огледа мястото и да разпита хората, за да види какво знаят по въпроса. Два дни максимум, после обратно във Вашингтон.
— Какво имаше предвид, като каза, че рицарите просто са искали да си мислим, че вече не съществуват? — попита той Морз.
— Някакви хора дойдоха преди месец да се видят с мен. Знаеха тайното ръкостискане.
Морз подаде дясната си ръка, Малоун я пое и се здрависа. Мъжът имаше силна хватка, но ползваше само палеца и първите два пръста. Другите два останаха свободни и Котън се здрависа с него, вплитайки последните си два пръста в неговите. Това му се стори познато.