— Какво е това? Някаква машина?
Морз се засмя подигравателно.
— Пчели.
Той отвори обкованата с желязо врата и запали осветлението. Бръмченето се засили; въздухът лепнеше от сладникава миризма. Върху масивни дървени маси бяха наредени около дузина кошери; всеки от тях бръмчеше като високоволтов трансформатор. По протежение на една от стените имаше дълъг тезгях в единия край с менгеме, по очуканата му повърхност бяха струпани инструменти.
— Държа пчелите тук, за да не ги откраднат — обясни Морз.
— Крадат пчели? — попита Касиопея.
— Откакто свят светува. Аз ги давам под наем на фермери, за да им опрашват плодните дръвчета. Идват крадци и ми ги задигат, и започват те да ги дават под наем. А това са пчели, няма как да ги дамгосаш, че са твои. И просто ги губиш. Голям проблем.
Малоун забеляза тесните процепи в стените, които позволяваха на пчелите да влизат и излизат.
— Онези, дето дойдоха да се срещнат с мен — продължи Морз, — търсеха нещо специално. По някакъв начин бяха разбрали, че аз съм този, който пази. Човекът, който беше тук преди месец, не знаеше много. Не задаваше правилните въпроси.
— Как научи за нас? — попита Касиопея.
— От един приятел в хижата, където сте отседнали. Той ми се обажда и ми казва, когато се навъртат иманяри. Разпитвали сте за разни неща и това привлякло вниманието му. Тук сме така, помагаме си в нужда.
Също като в Централна Джорджия.
Ако историите, които Малоун бе чувал, се окажеха верни, това би означавало, че Рицарите на Златния кръг са натрупали огромни количества злато и сребро. Една част от тях били законно придобити, докато останалите части най-вероятно дошли от хазната на Конфедерацията, която според някои източници била открита през 1865 г., а според други — ограбена. По исторически данни още в първите дни на Гражданската война били ограбени запасите от златни и сребърни монети на три монетни двора. Огромни богатства били иззети по време и след войната, откраднати от банки, компании и частни лица. Във всеки от южните щати се разправят легенди за заровени баснословни съкровища. По въпроса са написани десетки книги. Единственият неизменен елемент във всички тях е, че рицарите наистина заровили богатствата си, което обясняваше защо иманярите вече толкова време търсеха.
— Баща ми разправяше, че нашият род сме били специално подбрани да охраняваме нещо важно. Да, в нашите земи има скрито злато. Вие намерихте част от него. Има и още. Но най-важното, което пазим, не е от метал.
Морз пристъпи към една от масите с кошери и се наведе, за да вземе нещо от лавицата под нея. Когато се изправи, държеше в ръце предмет, увит в мръсен зелен брезент. Около шейсет сантиметра на ширина и дължина. И явно тежък, защото Морз с усилие го сложи върху плота на масата. Когато разви брезента, отдолу се показа каменна плоча, около четири пръста дебела, гравирана с надписи и символи.
— Това е Вещерският камък — обяви Морз. — Поне така му казваше татко.
Малоун владееше няколко езика — още едно предимство на фотографската памет — и успя да си преведе текста от испански. Най-горният ред гласеше: Esta bereda es peligroza. Тази bereda е опасна? Думата bereda не му говореше нищо. Но vereda означаваше „пътека“.
Тази пътека е опасна?
Вторият ред, yo boy 18 lugares, преведе като „Аз отивам на 18 места“. И в този случай на испански нямаше дума boy, но имаше voy и заместването на v с b беше както на горния ред.
Третият ред: busca el mapa, беше лесен за превод. Търси картата. Също и последният: busca el coazon, което можеше да бъде само busca el corazón. Потърси сърцето.
Тази пътека е опасна. Отивам на 18 места. Търси картата. Търси сърцето.
Касиопея щракна няколко снимки с телефона си.
— Не прави това — каза Морз.
— Тогава защо ни го показа? — попита Малоун.
Морз не отговори. Вратата се отвори със скърцане.
Вътре влязоха трима мъже. И тримата въоръжени. Касиопея посегна към оръжието си, но предводителят на групата я спря с поклащане на показалец.
— Не прави това! Не искаш момичето да пострада, нали? Хвърли пистолета на пода.