Той й направи знак да излязат в коридора. Там набързо й обясни, че всичко започнало преди няколко месеца, когато в музейните архиви било забелязано неправомерно проникване в поверителни информационни масиви.
— Не знаех, че „Смитсониън“ има секретен архив — каза Стефани.
— Нямаме, просто някои материали са само за вътрешно ползване.
От записите на видеокамерите бързо се изяснило кой е извършителят — Мартин Томас. Изправен пред фактите, той си признал, че бил помолен да проучи информацията в архива от член на един от консултативните съвети, жена на име Даян Шъруд, която освен това била и съпруга на член на управителния съвет на „Смитсониън“.
— Вдовицата на сенатор Шъруд?
— Същата.
Стефани започваше да усеща деликатността на ситуацията.
В стремежа си да се хареса на госпожа Шъруд Томас се бе нагърбил да й свърши услуга. Но по-интересно й се стори това, че вместо да поиска сметка от нарушителите или да спре достъпа до архивите, Рик ги бе оставил да ползват още няколко пъти поверителните информационни масиви.
— Казах си: какъв по-добър начин да открием какво всъщност става от това тя да ни отведе сама до целта? По онова време Мартин вече работеше за нас, така че го оставихме да прави, каквото бе намислил.
— И какво стана?
— Нещо неочаквано. Мартин отиде до Арканзас, върна се много уплашен, като ни каза, че се разминал със смъртна опасност. И тогава ние се обадихме на Котън Малоун.
— Откъде познаваш Котън?
— Тогава още не го познавах. Но директорът беше чувал за него и ме накара да го проуча. Открих, че навремето работил за теб, но вече бил пенсионер. Така че ние му се обадихме и го наехме.
— Котън е тук? И работи за теб?
— Всъщност в Арканзас. Заедно с някоя си госпожица Вит. Изясняват откъде е минал Мартин Томас и какво интересно има там.
Обикновено процесът протичаше в обратния ред — тя се обаждаше на Котън и или му нареждаше какво да свърши, или го наемаше. Той беше първият, когото бе назначила в отряд „Магелан“, но бе излязъл в ранна пенсия и се бе преместил да живее в Копенхаген. Понастоящем и дванайсетте й служители бяха по задачи или й помагаха да възстанови отряда, временно разформирован след встъпването в длъжност на новия президент. Стефани беше във Вашингтон, за да се срещне с новия министър на правосъдието и да се опита да установи някакви работни взаимоотношения.
— Струва ми се, Рик, че здравата си загазил. Но поне имаш на разположение Котън и Касиопея. Те са добри. И така, какво правя аз тук?
— Смятаме да арестуваме този човек и Мартин Томас. Трябва ми помощта ти. После искам да ми помогнеш да си изясня какво всъщност става. Този вид разследвания са доста далече от моята компетентност.
Вратата на стаята се отвори и един от техниците им каза, че мъжете били тръгнали нанякъде. Стефани и Рик се върнаха тичешком вътре и видяха на монитора как двамата излизат от библиотеката. Томас говореше нещо и жестикулираше към посетителя, който все така се виждаше в гръб.
— Знае къде са камерите — каза Стефани.
— Да.
Томас тръгна към изхода на сградата. Неговият гост го следваше. Когато се обърна към вратата, сакото му се разтвори за миг. Той бърза го закопча, но обективът вече бе уловил нещо тревожно.
— Върни записа! — каза Рик.
Стефани също го бе видяла.
Единият от техниците чукна по клавиатурата. На екрана се появи стоп кадър отпреди няколко секунди. Под разтвореното сако на мъжа се виждаше дръжката на пистолет в кожен кобур, провесен под мишницата.
— Това не ми харесва — каза тя. — Трябва да сложиш край на тази история още сега.
— Искам да разбера какво търсят.
— Може би излагаш на опасност живота на библиотекаря. — Стефани виждаше раздвоението му. — Освен това не ми казваш всичко, нали?
— Имай ми още малко доверие, става ли?
За доверие — имаше му. С Рик Стам не се познаваха от вчера.
На монитора двамата мъже излязоха от библиотеката и светлините след тях угаснаха. Друга камера ги пое нататък и проследи пътя им по коридора, докато накрая минаха през двойна метална врата.
— Тази води към едно крило, което сега се строи и е затворено за посетители — каза Рик.
— Кажи ми как да стигна до там незабелязано.
Стефани притвори безшумно металната врата. За колана й беше защипана малка радиостанция, в ухото си имаше слушалка, а на ревера микрофон.