— Харесва ми отношението ти — каза мъжът, като блъсна Лия встрани и насочи пистолета към Касиопея. — Да чуем.
— Говоря по-лесно без пистолет, насочен в мен.
В гласа й нямаше дори нотка на безпокойство — нещо, което глупакът насреща й би трябвало да е забелязал.
Котън се възползва от това отвличане на вниманието, за да се прокрадне по-близо до масите. Дулото на пистолета бавно се смъкна надолу. Кракът на Котън се вдигна и извъртя във въздуха, а подметката на дясната му обувка се стовари върху един от кошерите. Касиопея замахна с двата си лакътя назад и събори още две от крехките дървени кутии на пода. Тънките като картон дъски изпращяха, капаците и на трите кошера отхвръкнаха встрани, питите с мед се пръснаха по пода. Пчелите, затиснати под развалините и зашеметени за миг, запълзяха като голяма рошава топка по земята, после почти едновременно се вдигнаха във въздуха. Помещението се изпълни с яростно жужене. Насекомите бяха сериозно раздразнени.
Касиопея знаеше малко за пчелите. Например че се събират на рояци и досаждат, но жилят само когато са застрашени. Тримата мъже в никакъв случай не си помагаха, като замахваха срещу тях с пистолетите си. Първото ужилване се падна на мъжа от лявата й страна, който извика от болка. Тя му заби един прав с дясната си ръка и темето му се удари с глухо думкане в дървената стена. Той се смъкна надолу, краката му се подгънаха, ръцете му махаха отчаяно, за да се заловят за нещо, докато накрая пръстите му се вкопчиха в ръба на дървената маса. Вместо да го задържи обаче, масата се обърна върху него; още кошери се пръснаха на пода, изпускайки нови рояци пчели. Касиопея забеляза, че Лия моментално се бе проснала по очи на пода до дядо си.
Тя обаче държеше да вземе телефона, с който единият от мъжете бе снимал камъка, и се хвърли към него през пчелите. Касиопея знаеше също, че наумят ли си да атакуват, пчелите не правят разлика между свой и чужд. Тримата мъже се търкаляха по пода, пляскайки се отчаяно с длани по лицата, вратовете, ушите и скалповете.
— Лягай долу! — извика й Лия. — И не мърдай!
Касиопея легна по очи до тях. Двама от мъжете побягнаха навън. Котън препречи пътя на чернокосия, преди да бе успял да избяга. Ръката с пистолета замахна във въздуха. Чернокосият се престори, че ще го удари отдясно, но едва го закачи отляво, после се хвърли напред през облака от пчели. Котън го изчака да се изравни с него и заби десния си лакът в шията му. След това изви ръката му с пистолета назад през хълбока, после я повдигна нагоре, превъртя мъжа във въздуха и го просна на пода. Пистолетът изтрака встрани. Но чернокосият беше бърз, претърколи се в пълно кълбо напред, после скочи на крака и изтича навън.
Пчелите, вече изцяло вбесени, бяха решили, че всичко живо е враг. Лия и Морз запълзяха към вратата. Касиопея ги последва. Котън взе пистолета от пода и също пристъпи към изхода. Отекнаха изстрели. Куршумите влетяха през отворената врата и се забиха с глух тропот в отсрещната стена.
— Всички долу! — извика Котън.
Облакът от пчели ставаше все по-гъст. Касиопея махна няколко от себе си колкото можеше по-внимателно, за да не усложни допълнително ситуацията. В това време Котън пълзеше по корем към вратата. Тя чу ръмжене на двигател, после хрущене на суха пръст под колелата на автомобил.
— Отидоха си — каза Котън. — Да се махаме от тук.
Те се затичаха към къщата.
— Това не беше добре — каза Касиопея. — Дали да не тръгнем след тях?
Котън поклати глава.
— Те не са наш проблем.
— Май оплесках работата — каза Тери Морз с треперещ глас.
Касиопея нямаше намерение да го опровергава.
— Чуй ме добре сега — каза Котън. — Имаш една възможност да изкупиш вината си. Ако ли не, търси си добър адвокат, за да ви отърве и двамата от затвора.
18
Дани шофираше по шосетата на окръг Блаунт, които познаваше като петте си пръста. Чистачките се поклащаха ритмично; той виждаше ясно пред себе си. Толкова много неща се бяха променили по тези места; пейзажът нямаше нищо общо с едно време, също както и животът му. Издигнал се бе до пост, който се смяташе от повечето хора за най-високия в света, но кариерата му вече бе приключила. В същото време едва бе минал пенсионна възраст, а умствено се чувстваше на не повече от петдесет. Но с какво би могъл да се захване? Доброто възпитание изискваше да не критикува нито приемника си, нито Конгреса. В името на нещо, което наричаха опазване на достойнството на длъжността. Така че, ако трябваше да съди по историческите прецеденти, единственото, което би могъл да направи, бе да си напише мемоарите, да основе библиотека, да прегърне някаква благотворителна кауза и да се оглежда за хора, готови да се разделят със значителна сума, за да чуят частица от натрупаната му мъдрост.