А каква мъдрост би могъл да предложи на въпросните хора? Той беше обикновен човек от Тенеси, който имаше талант за политика. Воденето на изборни кампании беше в кръвта му. Никой никога не го бе побеждавал на избори. Двете му кандидатирания за президент бяха завършвали с разгромяващи победи. Тези кампании щяха да му липсват. Обичаше да общува с избирателите. Беше честен и прям, гледаше хората в очите и казваше това, което мислеше. Така, разбира се, си бе навличал неприятности през годините, но си бе създал и репутация. Приятелите му го обичаха, враговете му се бояха от него.
Само два негови провала не му даваха покой. Онази нощ, пожарът, смъртта на Мери, и неспособността му да направи Полийн щастлива. И двата бяха непоправими.
Наближаваше девет вечерта. Гората се издигаше от двете му страни като плътна маса от непрогледни сенки. Досега не бе срещнал никого по шосето, което не беше необичайно. Дани спря на кръстовището с пътя, който водеше за къщата на семейство Шъруд. Вдясно видя фаровете на приближаващ се автомобил, който профуча през кръстовището в посоката, в която и той се канеше да завие.
Колата привлече вниманието му. Черен линкълн седан. Колите бяха неговата стихия. Като президент бе запазил абонамента си за „Хот Род“, „Кар енд Драйвър“, „Роуд енд Трак“ и още няколко списания за автомобили. А ако през следващите няколко години успееше да си издейства покани за някое и друго изложение на класически автомобили — хм, това нямаше да е никак зле.
Дани беше сложил бележника на съседната седалка. Нямаше да му е лесно да обясни на Даян как се бе озовал у него, но бе предупредил Тейсли, че се налага да разкрие тайната й. От една страна, много искаше да каже истината на Даян — ако не за друго, поне за да изтрие самодоволната усмивка от лицето й. Но това означаваше да я нарани дълбоко, а каквото и да беше мнението му за нея, не беше в негов стил да причинява болка.
Той се чувстваше някак странно сам на неосветеното шосе. Единственото място, където бе оставал сам през последните осем години, беше спалнята му в Белия дом. Тя беше неговото убежище и единствено началникът на канцеларията му бе влизал вътре. Президентът и Първата дама рядко спяха заедно; програмите им бяха толкова различни и почивката толкова нужна, че отделните стаи бяха станали необходимост. Историята познаваше и изключения, но постът в Белия дом като цяло не помагаше за здрав семеен живот. По Закона за бившите президенти му се полагаха пенсия, бюджет за издръжка на офис, здравна осигуровка, както и пожизнена охрана. Той бе приел пенсията, като я раздели с Полийн — Бог му беше свидетел, че жената я заслужаваше, и здравната осигуровка, но бе отказал всичко останало. Ако някой искаше да го убие, можеше да заповяда.
Дани наближаваше алеята за коли пред къщата на семейство Шъруд. През дърветата се виждаше, че лампите още светят. Предната и страничните фасади бяха осветени от прожектори; лъчите им пронизваха сгъстяващата се нощна мъгла. Дали бдението все още продължаваше? Едва ли. Пред входа беше паркирана кола — същият линкълн. Той спря в нечия чужда алея за коли през улицата и загаси светлините, за да спечели малко време, преди да реши какво да прави. Не бе очаквал при Даян все още да има посетители.
Той посегна към скоростния лост, за да изкара колата на шосето и да тръгне обратно към къщи. Утре щеше да свърши и тази работа. Но появата на фарове го накара да спре. Задаваха се откъм лявата му страна и той видя в огледалото как втори седан сви в алеята на семейство Шъруд. Дъждът се стичаше по задното стъкло и размиваше видимостта. Дани свали прозореца и подаде глава навън, за да види как колата взе завоя пред входа на къщата и също спря там. Задната врата се отвори и от нея слезе мъж. Силуетът му изглеждаше познат; прожекторите на верандата осветиха за миг лицето му.
Лушъс Ванс. Какво правеше тук по това време председателят на Камарата на представителите?
От колата слязоха още двама души. Председателят отдавна имаше право на лична охрана, също както и президентът. Агенти на Тайните служби бяха неотклонно до Ванс и на погребението. Сега един от двамата влезе в къщата заедно с него, докато другият остана навън.