Рик Стам. Тя въздъхна облекчено.
— Загубихме връзка по радиото. О, не! — възкликна Рик, като видя трупа на Томас. — Не може да бъде!
— Забрави засега за него. Той е мъртъв. Трябва да се справим с онзи, който го застреля.
Рик кимна, пое дъх, после двамата прекрачиха трупа и продължиха напред. Той я поведе с бърза стъпка през тунела, докато стигнаха до отключена желязна порта в отсрещния му край. Рик я отвори и те се озоваха в осветено пространство с белосани стени; по тавана се кръстосваха всевъзможни кабели, а подът беше от полирани плочки.
— Намираме се под Замъка — прошепна той. — В подземието. Кабинетът ми е наблизо.
Те минаха в следващото помещение, задръстено от витрини, стелажи и едно бюро, отрупано с книжа. Всички предмети очевидно бяха от колекциите на „Смитсониън“, а по стените висяха исторически гравюри и маслени картини, повечето на Замъка.
— Има ли камери в сградата? — попита тихо Стефани.
— Само няколко на приземния етаж в основната зала, която е отворена за посетители. Това е административна сграда. Няма нищо ценно, за да се нуждае от охрана.
— Тогава какво търси онзи мъж тук?
— Честно казано, не знам.
Стефани виждаше колко е разстроен Рик от смъртта на Мартин Томас. За която тя беше точно толкова виновна, колкото и той.
— Може би трябва да уведомим охраната за случилото се.
— Още не!
— Защо?
— Ти ще се оправиш, нали? Това ти е работата.
— Всъщност това е работа на агентите ми.
— Повиках те, защото имах нужда от помощта ти. Трябва да открием онзи мъж и да разберем какво е намислил.
— Без охрана?
Той помълча, сякаш за да събере кураж.
— За момента. Ще се справиш ли?
— Да.
Изведнъж вниманието му бе привлечено от нещо и Рик изтича до една от стените, където висеше метален панел. Той го дръпна и зад него се разкри спирално стълбище, което се изкачваше в нещо като шахта от червени тухли.
— Тази врата е винаги заключена — каза Рик. — Сигурно е минал оттук. Този човек явно добре се ориентира в сградата.
Грант се изкачваше по спираловидното стълбище. Отличителната черта на Замъка бяха деветте му кули, предвидени първоначално да помещават стълбища като това, после асансьори, докато накрая бяха превърнати в офиси, лаборатории и складове. Най-изтъкнатите им обитатели през годините били бухали, които се заселили неканени, но поне прочиствали Алеята от лястовици. След като те си отишли, от Националната зоологическа градина предоставили на Замъка други, но и те впоследствие избягали.
Той знаеше всичко за стълбището, по което се изкачваше сега — построено, за да могат учените да слизат от лабораториите до хранилищата в подземието. Знаеше също, че вратата откъм кабинета на уредника е била запечатана през 70-те, но отворена през 90-те години на XX в. Той бе присъствал в момента, когато баща му бе счупил печата.
Грант спря да се изкачва и бутна навътре една дървена врата на втория етаж, водеща към помещение, което някога бе представлявало оригиналната картинна галерия. Именно от тук бе започнал големият пожар през 1865 г. Сега това беше полутъмно пространство, част от административните офиси на втория етаж и забранено за широката публика. Доколкото Грант си спомняше, целият етаж беше лабиринт от стаи, коридори, ниши и проходи, резултат от десетилетия на безразборно дострояване и престрояване. Макар отвън да изглеждаше непроменен, отвътре Замъка нямаше нищо общо с оригиналната сграда.
Той пресече някогашната галерия и се озова в дълъг тесен коридор. Маслени картини и скулптури украсяваха стените. Подът беше застлан с килим. Стъклени витрини, пълни с експонати, се редуваха с врати на офиси. Първоначално на втория етаж освен картинната галерия се бяха помещавали огромна аудитория на две нива и музей на лабораторни уреди. Първият секретар на „Смитсониън“ Джоузеф Хенри имаше кабинет тук. Но всичко се бе променило след пожара, когато аудиторията бе премахната и целият етаж приспособен за други цели.
Той продължи да крачи по коридора покрай тъмните офиси и накрая навлезе в ротондата.
Стефани се изкачи до галерията на втория етаж. Рик й бе обяснил, че навремето тези скрити стълбища са давали възможност на служителите да се придвижват бързо между етажите. Сега ги ползваше главно той.