— Де да можех да остана — продължи той.
— Не би било разумно.
— Това, което ти казах преди малко, е самата истина. Искрено ти съчувствам за смъртта на Алекс. Ужасно нещастие.
— Оценявам думите ти. И въпреки това нямаш нищо против да преспиш с вдовицата.
— Ако обичаш, Даян, не ми чети морал. Ти сама направи своя избор преди много време, още когато съпругът ти беше жив.
Колко лесно се бе случило само, това пресичане на границата на благопристойността! Ако преди пет години някой й бе казал, че ще изневери, и то повече от веднъж, Даян би го зашлевила. Но с остаряването бе станала неспокойна. Алекс задоволяваше страстите си с политика. А тя нямаше нищо. Докато не откри старите архиви на баща си и мечтите на отдавна починали хора.
— Мисля, че е редно да запазим благоприличие — каза тя. — Особено сега, когато започнаха да се случват разни неща. Ти ще станеш най-могъщият човек в държавата, а мъжете с голяма власт се нуждаят от съпруги и деца. А не от любовници.
— Да промениш историята е силен афродизиак.
Бяха застанали близо един до друг, горещият му дъх гъделичкаше кожата й. Тя не възрази на тази констатация, която по-добре от всичко останало обясняваше връзката й с него. Той определено искаше името му да се споменава от поколенията. Какво искаше Кенет? Власт и доверие.
А Даян? Тя искаше богатство. Почти през целия си съзнателен живот Даян се бе задоволявала със заплатата на държавен служител. Първо с това, което Алекс изкарваше като член на щатската управа на Тенеси, и после като сенатор. За щастие, той бе наследил имоти, които им бяха помогнали да не затънат в дългове. Но тя никога не бе живяла в разкош и привилегии. Алекс винаги внимаваше с даренията и подаръците от поддръжниците си, като никога не нарушаваше етичните норми. Нито веднъж през мандата си не бе приел някой да плати за негово пътуване; почти никога не допускаше друг да му плати обяда. Вземеш ли нещо, ти го дължиш. Милион пъти бе чувала тези думи. Докато нейната философия беше коренно различна. Онова, което търсеше, може би струваше стотици милиарди долари. Повече от достатъчно, за да живее комфортно до края на живота си. Едва на смъртното си легло нейният баща й бе казал как да намери златото.
— Ти пак отпътува нанякъде — каза Ванс.
Странна смесица от емоции се бореха в душата й. Гордост, алчност, амбиция, чувство за вина. Необичайна комбинация, която едва отскоро се бе научила да овладява.
— Двамата с теб вече няма да спим заедно — заяви Даян.
— Доколкото си спомням, ти го започна.
— Така беше. И аз му слагам край.
— Намерила си си друг?
— Може и така да се каже.
— Дано да оцени с какво се е сдобил.
— Върви си у дома, при семейството. Бъди добро момче, Лушъс. И гледай да не оплескаш работата.
— Нямам намерение да се провалям. Ти ми даде един дар, който планирам да използвам мъдро.
— Почти всеки може да устои на несгодите, но искаш ли да изпиташ характера на някого, дай му власт.
— Това твои думи ли са?
Даян поклати глава. Липсата му на познания по история беше срамна.
— На Линкълн. И е бил прав. Ти ще бъдеш подложен на изпитание. Не се проваляй.
— Нямам такова намерение.
Даян знаеше, че Ванс бе мечтал да стане президент. Преди изборите миналата есен се бе ослушал, за да пробва почвата. Но никой не се бе хванал на неговата игра. Непознаването на историята за пореден път му бе изиграло лоша шега. Само един човек досега бе успял от председател на Камарата на представителите да стане президент — Джеймс Полк през 1845 г. В днешно време този пост отбелязваше края на политическата кариера на един конгресмен. А Ванс се бе задържал на него цели девет години — вечност по стандартите на Конгреса. И се бе възползвал умно от властта, създавайки си повече приятели, отколкото врагове. Но тя знаеше колко го бе заболяло от това, че никой не го подкрепи, особено след като партията му излъчи безхарактерен политик като Уорнър Фокс за президент. Затова подскочи от радост, когато Даян му подсказа как от втори след вицепрезидента по линията на предаване на властта може на практика да стане първият човек в държавата, при това без да се явява на избори.