— Ще променя тази страна веднъж завинаги — заяви той. — Но без теб няма да успея.
Даян оценяваше любезността му, макар да си даваше сметка, че твърде скоро той щеше да я забрави. Но в това нямаше нищо лошо. Тя също имаше свои интереси.
— Една последна целувка? — попита той. — За воина, който отива да се сражава.
Тя се усмихна. Този човек беше невъзможен. Но пък една целувка едва ли щеше да й навреди.
Дани бе смаян да види как председателят целува вдовицата на един от най-близките му приятели. И това не беше небрежна целувка по бузата. А страстна прегръдка, с впити устни, без каквато и да било съпротива от нейна страна. Не вярваше нито на очите, нито на ушите си, защото се бе приближил достатъчно, за да чуе разговора им.
„Скоро ще станеш най-могъщият човек в държавата.“ Това бе казала Даян на Ванс.
Двамата любовници се отделиха един от друг, после влязоха заедно обратно в къщата. Няколко минути след това се чу как от алеята пред входа потегли автомобил. Ванс си бе тръгнал.
Време бе и Дани да се маха от тази гора.
Докато шофираше към дома, всевъзможни мисли се въртяха в главата на Дани. Но той бе свикнал с това упражнение на мозъка и като президент, когато трябваше да мисли едновременно за хиляди неща. Повечето хора не биха се справили. Но Дани обичаше президентската власт и сега тя болезнено му липсваше. Какво бе казал друг мъж от Тенеси, Андрю Джаксън? Роден съм за бури, тихото време не ми понася. А той току-що се бе озовал в окото на ураган. Дани започна да прехвърля наум плюсовете и минусите, търсейки изход от ситуацията, сламка, за която да се хване, или поне някакво разумно обяснение.
Чистачките скърцаха по предното стъкло. Малки капчици проблясваха за миг в лъчите на фаровете; мокрият асфалт лъщеше като черен лед.
За жалост, досадният зъбобол на съмнението бе отстъпил място на мрачна увереност, че се готви нещо зловещо. Наблюдавайки срещата в дома на семейство Шъруд, той не бе пропуснал да забележи свойската фамилиарност между тримата участници. После сцената на верандата. Изумително! Никой нямаше да му повярва, ако разкажеше. Той самият още не го вярваше.
Но как да постъпи сега? Дойде му идея — налудничава по естеството си, уникална с подхода, който изискваше. През юли с Полийн планираха да подадат документи за развод, а след изтичането на задължителния 60-дневен период за размисъл бракът им щеше да приключи през септември. Тогава щяха да се навършат и осем месеца, откакто бе напуснал президентския пост. Двамата щяха да направят съвместно изявление, изказвайки съжаления за случилото се, след което да се въздържат от всякакви публични коментари. За пред познати обяснението им щеше да бъде, че такива неща се случват, но най-близките им приятели едва ли щяха да бъдат изненадани. Болката от трагичната смърт на Мери продължаваше да ги измъчва. Сега дъщеря им щеше да е вече голяма жена, вероятно омъжена и със свои деца. Музиката бе голямата й страст и той още я чуваше как свири на флейта. Посещението на гроба й бе първата крачка към помирение с миналото.
Но сега му предстоеше още работа. Разбира се, враговете му щяха да го обвинят, че подхранва егото си, да му кажат: Хайде, стига вече! Но преди да напусне поста, му бяха попаднали резултати от допитвания до общественото мнение, според които той още беше популярен в Тенеси. Данните бяха събирани с оглед да се реши къде да се намира президентската му библиотека.
Разбира се, щеше да се намерят и недоволни, но те можеха да вървят по дяволите. Най-близкият му приятел беше мъртъв, а той, без дори да го съзнава, се бе заел да установи защо бе умрял. Дължеше това на Алекс Шъруд и за да го постигне, бе готов на всичко, дори да си навлече врагове. Дани никога не се бе страхувал от битки. Тази смелост го бе направила решителен президент. Военните го уважаваха. Конгресът се страхуваше от него, а народът като цяло го харесваше. Правилно ли бе разчел силите си? И той не можеше да каже. Но бе длъжен да го направи. Заради Алекс.
Докато шофираше в дъжда, Дани не изпитваше никаква сънливост. Напротив, мозъкът му работеше на бързи обороти.
— Не, Дани — каза си той. — Правиш го и заради себе си.
Обичаше да бъде честен със себе си — принцип, който му бе помагал. Знаеше силните и слабите си страни и никога не ги забравяше. Искаше това да се случи. Беше му нужно.
Той отби от шосето, мина по алеята за коли и спря пред вратата на къщата си. Охраната още дежуреше отвън.