— Имате ли нужда от нещо, господин президент? — попита го единият от мъжете, когато мина покрай тях.
— Един трети мандат щеше да ми дойде добре — усмихна се той.
После влезе и смъкна мокрия шлифер от гърба си. Качи се горе, подмина затворената врата на спалнята си и влезе в стаята, където спеше приятелят му. Седна на ръба на леглото, запали нощната лампа и го разтърси.
— Нали си даваш сметка, че съм губернаторът на този щат?
— Аз съм по-старши.
Губернаторът се надигна на лакти в леглото.
— От къде на къде? Ти си обикновен гражданин.
— Имаме неприятности.
И Дани разказа всичко, което бе чул и видял.
— Казвам ти, това събиране беше като сцена от „Седем дни през май“.
Той винаги бе харесвал книгата и филма по нея, в които се разказваше за военнополитическа хунта, опитваща се да завземе властта.
— Крояха нещо — продължи той. — Няма никакво съмнение.
— Това ли е бележникът?
— Да. Даян ме излъга. Тя е пратила някого в апартамента на Алекс, за да го вземе.
— Тя е негова съпруга и, предполагам, единствена наследница.
— А тогава защо да ме лъже?
— Защото не си й симпатичен. Или смята, че не е твоя работа.
— Де да беше толкова просто. Не. Намислили са нещо голямо. Толкова голямо, че тя предупреждаваше Ванс за опиянението от властта.
— Какво можем ти или аз да направим по въпроса?
— Имам една идея.
Губернаторът го изгледа очаквателно.
— На Алекс му оставаха две години. Ти си този, който трябва да му назначи заместник. И двамата знаем какъв човек ти е нужен. Такъв, който след две години да няма никакъв интерес да се кандидатира за нов мандат. Временно изпълняващ. Нищо повече. Човек, който да му топли стола. — Картината се оформяше пред очите му. — Знам, че едно такова назначение може да бъде минно поле за теб. Всякакви хора ще ти напомнят минали услуги, за да се набутат в Сената дори за две години. Каквото и да правиш, няма как да не разсърдиш някого. Затова всички да вървят по дяволите и назначи мен.
Губернаторът се усмихна.
— Ще бъде сантиментално…
Така беше. Досега само един американски политик бе назначаван за сенатор след изслужен президентски мандат.
Андрю Джонсън.
— Ти ще си вторият.
— А това ще е добър ход за теб — каза Дани. — Ще си трая, докато избирателите решат след две години кого искат за сенатор. Няма да ти създам никакви неприятности.
— Не си точно от тези, които си траят.
— Смятам да душа наоколо. Искам да разбера какво, по дяволите, става. Но ти обещавам да бъда послушен.
— Ти нали разбираш, че от един бивш президент се очаква да изчезне?
— Това звучи ужасно. Правя го заради Алекс. — Той помълча, но си каза, че не бива да се надлъгва с лисицата, и добави: — И заради себе си.
— Знаех си, че няма да седнеш и да пишеш мемоари.
Обзела го бе свирепа, хищна амбиция. Същата, която не го бе напускала през осемте години в Белия дом и бе затихнала едва откакто видя клетвата на новия президент.
— Трябва да свърша това — призна си отново Дани. — Имам нужда да го свърша.
— Спомням си, че навремето и аз се нуждаех от разни неща, а ти винаги ги уреждаше. Така че няма проблем, Дани. Ще го направя. Заради Алекс… и заради теб.
В миг усещането за непотребност, което бе изпитвал в последно време, се превърна в целенасочено желание за действие. Беше се върнал в играта.
Планирай работата си и работи върху плановете си.
На лицето му беше изписано облекчение, а в очите му проблясваше дяволито пламъче, когато каза на своя стар приятел:
— Има нещо гнило тук. И смятам да душа, докато открия какво мирише.
22
Малоун гледаше Тери Морз през масата. Търпението му се изчерпваше. Бяха седнали в кухнята и Морз поглеждаше навън през отворения прозорец. Няколко пчели бръмчаха под стряхата покрай мрежата за комари.
— Скоро ще се върнат в кошера си — каза Морз. — След като се успокоят.
Той бе изправил и позакърпил разбитите кошери, после с дим бе успокоил пчелите, за да се върнат по домовете си.
— Пчелите живеят организиран живот. Обичат всичко да им е подредено. В кошера има правила.
Касиопея и Лия седяха до тях. Касиопея също поглеждаше навън, като стискаше в ръка пистолета, който мъжете бяха оставили след себе си.