— Какво ти казаха? — попита Малоун, който бе сложил беретата на масата пред себе си. — Че ще изпълниш дълга си, като ни подмамиш тук ли?
— Да. Те се появиха тук малко преди да дойдете. Знаеха и ръкостискането, и паролата. Баща ми винаги ми е казвал да уважавам хора, които знаят тези неща. Когато дойдохте с Лия, те чакаха в спалнята и слушаха. Мислех да им покажа камъка, затова ви заведох при него.
— Баща ти е живял в друго време — отвърна Малоун. — Оттогава нещата са се променили. Тези хора не се интересуват от Рицарите на Златния кръг.
— Сега виждам това. Сгреших. — Морз погледна внучката си. — Съжалявам, мила.
— Не се притеснявай. Нищо ми няма.
— Кажи ми за този камък — подкани го Малоун. — И бъди честен.
— Сигурно разбираш, че от много време пазя тази тайна.
— Както ти казах, сега времената са различни. Много престъпления са били извършени по тези места, дошъл е Денят на Страшния съд.
По лицето на Морз се изписа примирение.
— Това е един от пет камъка — започна той. — Татко ми беше казал, че неговият баща бил специално избран да пази този. Беше чест, с която той много се гордееше, и ми го завеща.
— А как камъкът се озова при пчелите ти? — попита Касиопея.
— Това е стара история, още когато бях на годините на Лия.
Морз следваше баща си през горите, като се оглеждаше за гърмящи змии и диви прасета. Обичаше тези места. Потоците даваха не само прясна вода, но и риба. В гората имаше сърни, орехи и — любимото му лакомство — череши. Планините Озарк и Уачита бяха неговият дом и той си представяше, че ще остане в тях, докато диша.
Баща му беше властен мъж, към когото всички се отнасяха с голямо уважение. Отглеждаше свине и ловеше диви животни за кожите им. По време на Депресията раздаваше дивечово месо на бедните и се грижеше никой да не гладува. Домашното му уиски беше легендарно сред местните мъже и сред пришълците. Много хора идваха при него за помощ и съвет.
— Къде отиваме? — попита той баща си.
— На лов за крави.
Той бе чувал този израз и преди, тогава си бе помислил, че баща му говори сериозно. Но впоследствие бе разбрал, че значението е друго. Преди винаги баща му бе оседлавал коня си и бе излизал сам в гората на лов за крави. Този път обаче го бе взел със себе си и Тери яздеше свой собствен кон и беше препасал своя собствена пушка.
Баща му спря и Тери се изравни с него.
— Виждаш ли онзи извит бук долу до потока? Време е да научиш някои неща. Това е дърво на съкровища. Върху него има издълбани знаци. Ако ги разчетеш правилно, ще те отведат при златото. Ти си първородният ми син. Това значи, че ще бъдеш следващият страж. Ще ти предам всичко, което трябва да знаеш, но само ако искаш да се научиш.
Тери усети как по тялото му премина тръпка. Изведнъж почувства баща си по-близък откогато и да било. Имаше ли по-приятно чувство от това?
— Искам да се науча — каза той.
— Така си и мислех. Виждаш ли онази долчина отвъд потока?
Виждаше я.
— Там има погребан човек. Навираше си носа, където не му беше работа, и получи куршум. Беше доста отдавна. Но такива неща стават от време на време. Трябва да се ходи на лов за крави.
— Ти ли го застреля?
— Баща ми. Но аз бях с него, както ти сега с мен.
Връзката ставаше все по-силна, защото се връщаше още едно поколение назад.
— Мога да направя всичко, което е нужно.
— Вярвам, че можеш.
Продължиха да яздят напред. Навлязоха дълбоко в гората, все по на юг, все по-далече от хижата, следвайки потока. Той бе разучавал много пъти тази част, виждал бе издълбаните фигури на животни, тайнствените надписи, датите, отбелязани върху дънери и скали. Но не знаеше нищо за тяхното значение. Мислеше си, че някой просто си е драскал за удоволствие. Искаше да пита още неща, но знаеше, че това не е добра идея. Неговият баща щеше да му каже всичко, което трябваше да знае, когато му дойдеше времето.
Но той разбираше какво става. Обучението му току-що бе започнало.
— Татко беше корав човек — каза Морз. — По-късно научих, че бил убил трима души, докато ходел на лов за крави.