— Преди казваше друго — отвърна Касиопея.
— Излъгах.
Лия изглеждаше изненадана.
— Никога не си ми казвал за убити хора.
— Защото не съм очаквал от теб да убиваш. Нямаше нужда да знаеш.
— Ти убивал ли си човек? — попита тя дядо си.
— Не можех да го направя. Просто ги подплашвах.
— Какво стана по-нататък с баща ти? Когато сте яздили край потока?
— Отидохме на едно място.
Продължаваха да яздят по тясната пътека. Конете стъпваха уверено, но той се оглеждаше предпазливо наоколо.
— Много злато има заровено тук — каза баща му. — Повече, отколкото човек може да похарчи до края на живота си.
— Защо не го изкопаем?
— Защото не е наше. Чуждо е. Нашата работа е да го пазим. Освен това — добави баща му — не знам как да намеря скривалищата.
Стигнаха билото и теренът стана равен. Баща му спря коня си под една зеленика.
— Погледни тук.
Тери вече бе забелязал изрязаната в кората фигура. Приличаше на змия или нещо такова.
— Не мога да разчитам знаците — каза баща му. — Нямам представа какво означават. Ние само ги пазим. Защитаваме ги. Гледаме да не се загубят. Затова, преди да си отида от този свят, ще ти покажа всички, които знам.
— Но това така и не стана — каза Морз. — Татко умря година след това. Паднал от коня, докато бил на лов за крави.
— Кажи за камъка — подкани го Малоун.
— Той ми го показа. Онзи първи ден, когато видяхме змията върху дървото.
— Има обикновени стражи, а има и специални, като нас — каза баща му. — Няма съмнение, че в земята наоколо е заровено много злато. Но има още нещо, изключително важно. А аз не знам как да го открия.
Няколко минути яздиха мълчаливо. После баща му спря и слезе от коня. Тери направи същото. В шубраците под няколко бряста видя ръждясалите останки на стара огнеупорна каса.
— Тази каса е от една спирка на дилижанса близо до Хот Спрингс, която е била ограбена през седемдесетте години на миналия век.
От едната страна под слоя ръжда едва се различаваше надпис: УЕЛС ФАРГО.
— Джеси Джеймс я е оставил тук, след като е заровил златото от нея. Бил е Рицар на Златния кръг. Златото от всички банки, които е обрал, е скрито в тези планини, собственост на ордена. Но има още нещо. Нещо много важно, което знам от баща ми.
— Повечето от това злато го няма вече — каза Морз.
Малоун го изгледа озадачено.
— Дошли са и са го взели.
— Кой? — попита Касиопея.
— Рицарите. Обиколили навсякъде и си прибрали златото, като оставили само малко.
— И какво са направили с него?
— Събрали го на едно място. Казвали му „трезора“. Ние не знаем къде се намира, знаем само, че е събрано заедно. Оставили са само няколко от по-малките скривалища. Но дядо и татко са получили много специална задача, която аз наследих. Ние пазихме камъка.
— И защо той е толкова важен?
— Показва пътя към трезора.
23
Вашингтон
22:45 ч.
Стефани се оттегли от ротондата, докато охраната на „Смитсониън“ и местната полиция оглеждаха разбития шкаф. Рик си мълчеше и се правеше, че нищо не знае. Един от вашингтонските полицаи се приближи към нея и поиска информация. Първата й мисъл бе да му каже за убийството на Томас, но в очите на Рик се четеше отчаяна молба и тя реши да си замълчи. Показа значката си от отряд „Магелан“ и каза на полицаите да отнесат въпросите си до министъра на правосъдието.
— А какво ще правим с трупа на Томас? — попита тя Рик, като го дръпна настрани.
— За момента само двама души знаят за това.
— В какво, за бога, ме намеси?
Стефани се отдалечи, хвърляйки последен поглед към разбития шкаф. Вътре се съхраняваха ритуални предмети, всеки описан върху отпечатана табелка. На задната стена на шкафа беше закачен жезъл, изработен от злато, сребро, диаманти, рубини и полиран смитсонит — минерал, описан най-напред от Джеймс Смитсън и получил неговото име след смъртта му. На табелката пишеше също, че жезълът бил инкрустиран със символи, свързани със Смитсън. Тя знаеше, че университетите ползват жезъла като символ на своята юрисдикция, авторитет и академична независимост. Допускаше, че същите мотиви са въплътени и в този тук, и прочете как той бил връчван на всеки новоизбран секретар на института. В шкафа бяха изложени и поднос от чисто сребро, както и нагръден знак.