Трябваше да открият трезора. Целият му живот занапред зависеше от това. С Даян се познаваха от две години, след като тя бе издирила баща му. Неговият и нейният баща бяха работили по едно и също време в „Смитсониън“ — отначало като приятели, после като врагове. Той и Даян имаха двайсет години разлика. Преди две години баща му обичаше да говори за времето, когато бе работил в Замъка, да си спомня за враждата с нейния баща. Бяха се заговорили при първото й идване и още същата вечер Грант я бе поканил на вечеря. След месец вече бяха любовници. Тя беше изумителна жена, толкова различна от всички, които бе познавал.
Снимката на камъка продължаваше да го гледа от дисплея на телефона му. Забеляза надписа. На испански ли беше? Така изглеждаше. Той не си падаше по езиците. А изображенията? Случайни. Видимо без връзка. Или може би не?
Успехите си орденът бе постигнал с хитрост. Със способността да залага капани, да отвлича вниманието и да насочва по фалшиви следи. Баща му отдавна му бе разправял, че някъде в страната имало скривалище, пълно с несметни богатства, всичките събрани от Ордена на Златния кръг. През последните години интересът към ордена се бе съживил. Бяха излезли няколко книги. Една от тях, от някакъв човек в Арканзас, почти бе налучкала истината и това го тревожеше. Мъжът бе научил тайни от семейството си, после бе успял да ги сглоби, разчитайки обозначенията в горите и откривайки няколко от останалите тайници. Но в книгата му не се споменаваше нищо за трезора, което означаваше, че дедите на въпросния автор, които най-вероятно бяха служили като стражи, не са били посветени в истината за камъните.
А сега един от тях вече бе намерен. Оставаха четири.
Той напипа картата на Томас в джоба си. Билетът му за връщане. Трябваше да отиде въпреки риска. Нещо, казано от Мартин Томас, изплува в съзнанието му. Щял да пише книга. В нея щял да се споменава и трезорът. Това би могло да се окаже проблем. Слава богу, Грант бе запазил присъствие на духа и се бе сетил да вземе връзката ключове, на която със сигурност имаше и ключ от апартамента му.
Добре. Време беше да почисти.
25
Стефани слушаше внимателно онова, което й казваше Уестън. Темата определено беше интригуваща.
— През хиляда осемстотин четирийсет и шеста президентът Джеймс Полк решил, че най-бързият начин да увеличи територията е чрез война с Мексико. Повод не било толкова трудно да се намери — Мексико си просело боя още откакто загубило Тексас преди петнайсетина години. И така, Полк провокирал конфликт и след две години сражения разгромил Мексико. Мирният договор от Гуадалупе Идалго придал към Съединените щати територии, които впоследствие щели да се нарекат Аризона, Ню Мексико, Юта, Невада и Калифорния. „Смитсониън“ изпратил екип учени в новоприсъединения Югозапад да го картографират и извършат геологически проучвания; това била една от първите американски научни експедиции. По онова време Джеферсън Дейвис бил министър на войната в кабинета на Франклин Пиърс. Към него тайно се обърнала новосформирана група, наречена Рицарите на Златния кръг.
— Томас ги спомена.
— Той би трябвало да ги знае, защото ги е проучвал. Орденът се интересувал конкретно от Мексико и Карибите, като искал да ги включи в някаква нова южняшка империя. Рицарите са целели политическа реформа чрез присъединяването на нови щати, с които да променят съотношението на силите в Конгреса. Говорело се за Конституционен конвент, който да гарантира правата на Юга. Джеферсън Дейвис бил заинтригуван от идеята. От ордена смятали, че експедицията на „Смитсониън“ ще им даде отлична възможност тихомълком да огледат новоприсъединените територии, които възнамерявали да превърнат в робовладелски щати.
— Доста амбициозно звучи.
— Така е. Като сенатор Джеферсън Дейвис изпълнявал и ролята на регент на „Смитсониън“. Тогава се сближил с нашия секретар Джоузеф Хенри. През петдесет и четвърта използвал тази връзка, за да уреди включването в експедицията на един допълнителен член. Този човек проучил целия югозападен регион и записал всичко в дневник, който накрая предал на Дейвис. Казвал се Ангъс Адамс и също работел в „Смитсониън“. Седем години след това Адамс се записал в армията на Конфедерацията, като станал знаменит шпионин. Макар че бил по-известен с псевдонима си. — Уестън помълча и добави: — Котън.