Защо да укриваш плячка, ако не предвидиш начин да си я намериш?
Именно.
Малоун можеше с голяма степен на увереност да допусне, че ЮИ означава „югоизток“. А цифрата 7? Кой знае — може би просто бе оставена за заблуда. Ако случаен човек я видеше, едва ли щеше да се сети да преобърне камъка. Но за посветените седмицата изпълняваше функцията на светещ неонов надпис. Той знаеше и друго: за тайната група, скрила съкровището, 7 беше символично число. Нещо като: „Подвижният мост е спуснат, пътят напред е чист“. Всичко това беше част от техния кодиран таен език.
Той включи магнитометъра. Досега се бе въздържал да го ползва, за да пести батерията. Обърна се на югоизток, обратно към дървото X, и се приготви. В полевите записки от 1909 г. се говореше за още скрити обозначения.
Цяла сложна и находчива охранителна система. Живо доказателство за безкрайната човешка изобретателност.
Той вдигна магнитометъра непосредствено над повърхността на земята и, хванал в другата си ръка джипиеса, закрачи по права линия на югоизток, като размахваше магнитометъра наляво-надясно. Не беше извървял и двайсетина метра, когато уредът избръмча. Малоун остави всичко на земята и извади от раницата си сгъваема лопата. Коленичи и много внимателно започна да отстранява слоя пръст над находката. На петнайсетина сантиметра дълбочина откри силно ръждясал лемеж на плуг. Малоун знаеше, че не бива да го пипа. Вместо това се зае да го изучава.
Разчисти пръстта и си отбеляза наум посоката, в която сочеше лемежът. На югозапад.
Той се зачуди как предметът изобщо беше оцелял. В записките се казваше, че неща като подкови, търнокопи, брадви и — разбира се — лемежи са били заровени на десетина до петнайсет сантиметра под земята. Достатъчно дълбоко, за да останат скрити, но твърде плитко, за да бъдат пропуснати от стрелката на някой компас. Минеш ли с компас над заровено в земята желязо, стрелката неминуемо трепва — като кламер, привлечен от магнит. Мартин Томас бе изпитал тази теория само преди месец и бе установил истинността й. Компасът не беше прецизен уред като магнитометъра, но определено можеше да мине за негов предшественик. Единствено факторът време не бе отчетен в уравнението. Окисляването отслабваше магнитните свойства на метала, така че сега компасът едва ли щеше да свърши работа. Добре че бяха модерните технологии!
Малоун целият настръхна в очакване. Тази история беше твърде вълнуваща. Дядо му щеше да се радва да бъде тук сега.
Но случаят беше сериозен, защото преди много време тук бе загинал човек, а Мартин Томас бе тероризиран съвсем неотдавна по тези места. Затова Малоун грабна уредите си от земята и тръгна на югозапад. След още двайсетина метра намери поредния заровен в земята знак — този път острие на брадва, също сочещо югозапад. Той копаеше толкова внимателно, колкото и стъпваше — горите наоколо бяха развъдник на гърмящи змии. Още една причина да държи беретата подръка, сложена на удобно място в раницата му.
Последната посока, в която бе поел, го отведе право към дървото X, с което описа един обширен триъгълник. Сега вече знаеше накъде да насочи усилията си. Полето му на действие току-що се бе свило от територията на целия Арканзас до затвореното в този триъгълник пространство. И той закрачи към центъра му.
Огледалните лещи на слънчевите му очила смекчаваха ярката светлина. Сред клоните на дърветата ехтяха птичи песни, чуваха се потропване на катеричи крачка и жужене на насекоми. Тази част на Арканзас представляваше едно великолепно бижу, скрито в сърцето на страната. През последните сто и петдесет години тук нищо не се бе изменило, а управата на националния парк се грижеше всичко да си остане непокътнато. Той не беше напълно сигурен дали се намира точно в границите на парка, но във всеки случай беше много близо.
Исторически в Арканзас никога не бяха добивани съществени количества злато, макар да се носеха легенди за неговото съществуване. И то не във вида, в който добиването му става с промиване на пясък в планински поток. А злато, оставено там от човешка ръка. Първоначалната хипотеза се въртеше около испански колонизатори от XVI в., които укрили златни съкровища на стотици места в целия Запад. След което бе дошъл ред и на онази група от XIX в.
Рицарите на Златния кръг.
Право пред себе си, почти в центъра на триъгълника, Малоун забеляза голям клен с дълга вертикална линия, очертана в кората на дънера му. Едва се забелязваше, но я имаше.