— От тях се иска да разкрият къде се намира съкровището, преди властите изобщо да решат да обсъждат предаването му. Мисля, че Бейли се опитваше да постъпи правилно, а Холдърман сгреши, като го отряза така. Това е опасен прецедент. Сега всеки, който открие злато, ще направи всичко възможно да го изнесе тайно от Щатите, понеже ще знае, че държавата е неотстъпчива. Ще се получи нещо като Бостънското чаено парти, само че наопаки.
Тя потърси в паметта си допълнителни факти по случая.
Наистина, Рузвелт бе забранил притежаването на злато от частни лица. Конгресът приел Закон за златния резерв през 1934 г. Всичко това се бе променило обаче през 74-та, когато Конгресът отново разрешил на частни лица да притежават злато. Което било месеци след написването на статията, която държеше в ръцете си.
— Да открие човек злато преди седемдесет и четвърта би било глупаво — каза тя. — Нищо не би могъл да направи с него в рамките на закона. Но откакто Джералд Форд отново разреши на хората да притежават злато, въпросът стои другояче.
Нейният приятел не каза нищо, но Стефани виждаше безсилния гняв в очите му. Двамата не се познаваха от вчера.
— Рик, все някога ще трябва да ми се довериш и да проговориш.
— Знаеш ли какво? Да съберем всичко това и да се върнем в Замъка. Там можем да разговаряме на спокойствие. Има още някои материали, които трябва да видиш.
Май завесата на тайнственост беше на път да се вдигне.
— Подай ми няколко папки — каза тя — и ще ги пренесем на части до колата.
Седнал в колата си, Грант наблюдаваше жилището на Мартин Томас. След като бе решил как трябва да постъпи, той се бе върнал в апартамента си, бе взел колата и бе дошъл право тук едновременно с жената от Замъка и Рик Стам. Двамата бяха прекарали вече двайсет минути в апартамента. Положението заплашваше да излезе извън контрол. Трябваше да предприеме нещо.
Той изчака и след няколко минути жената от Министерството на правосъдието се появи на вратата, понесла куп папки. Материали, които определено му трябваха. Той познаваше Рик Стам — човекът заемаше същата длъжност, както и баща му едно време. Никога не го бе срещал лично, но редовно се консултираше с книгата му „Замъка“. Какво правеше Стам тук с тази жена?
Той усети лека паника, както навремето, когато беше дете и майка му го хващаше да върши нещо нередно. Мразеше това чувство на безпомощност. Оставаше и въпросът дали неговата връзка с Даян беше публично известна, защото Даян беше свързана с Мартин Томас. Това тепърва щеше да се види, но нещо му казваше, че Томас бе успял да запази всичко в тайна. Може би хората в „Смитсониън“ бяха следили Томас?
Жената пое по една от бетонните пътеки, водещи към колата, с която бе дошла до тук. Той бе паркирал малко по-нататък сред лабиринта от сгради, на едно от местата за живеещи в комплекса. Нямаше как да заподозрат присъствието му. Грант бръкна под сакото си и напипа дръжката на пистолета.
Трябваше да се действа. Също както с Томас.
Стефани чу звук от запалване на двигател. Странно, в този късен час. Шофьорът даде газ и тя видя малък седан. Колата тръгна право към нея, предното дясно стъкло беше свалено. Виждаше се само един силует — на шофьора, и тя различи протегнатата му дясна ръка, в която държеше пистолет. Беше на петнайсет метра.
Тя пусна папките и посегна към своя пистолет. Колата вече беше на пет метра. Дясната й ръка стисна дръжката на оръжието. Три метра.
Стефани извади беретата, но не успя да стреля. Колата се изравни с нея. През отворения прозорец излетяха два куршума и се забиха в гръдния й кош. Колата продължи пътя си, завивайки към изхода. Тя се опита да прочете регистрационния номер, но очите й отказваха да се фокусират. Светът наоколо потъна в мъгла. От двете огнестрелни рани бликаше кръв. Тя посегна надолу с лявата си ръка, за да спре изтичането. Тялото й се люшна на една страна, мускулите на краката й се отпуснаха. Стефани се строполи на земята.
Червените стопове на колата присветнаха гневно в далечината, преди да се скрият зад ъгъла. Шумът от двигателя се отдалечи и затихна.
Тя се бореше да остане в съзнание. Ужасен мрак я обгръщаше отвсякъде. Накрая я погълна изцяло.
28