Тя обви ръце около шията му. Котън изпитваше болка, това беше очевидно, макар че никога нямаше да си го признае. Двамата със Стефани се знаеха не от вчера. Бяха нещо повече от началник и подчинен. Бяха близки приятели, а Котън нямаше много такива. Също като Касиопея, той беше самотник.
— И аз съм спирал куршуми навремето. Влизаше ми в служебните задължения. Но не и в нейния случай. Тя е от офиса.
— Стефани почти не се задържаше в този офис.
— Знам. Напоследък все по-често се излага на рискове. Но човек не може вечно да играе на криеница със смъртта.
Тя се притисна към него и го целуна дълго и страстно.
— Запомни какво ми каза току-що, за играта на криеница.
— Ти също.
— Разбрахме се.
— Ще взема колата, за да стигна до летището. Там ме чака самолет на Министерството на правосъдието.
Същият, който го бе докарал до Арканзас.
— Утре можеш да прибереш колата от там. Ще оставя ключовете в жабката. После ще мислим как да те измъкнем от тук.
— Ще се оправя.
— Не се съмнявам.
Тя го проследи с поглед, докато се прибираше в стаята си.
— Котън…
Той се спря и се обърна.
— Обади се на Дани Даниълс. Той трябва да знае.
Касиопея влезе в стаята и завари Лия будна в леглото.
— Вие двамата да не сте гаджета? — попита тя.
— Наднича през шпионката ли?
— Чух гласове и реших да видя кой е. Това си беше целувка…
— Има нещо такова.
— Готин е.
— Тръгва си за Вашингтон. Трябва да се свършат някои неща там. Аз ще остана при вас.
— Не ни трябва гледачка. Аз и дядо се справяме добре и сами.
— Разбирам. Но сегашната ситуация излиза извън това, с което сте свикнали да се справяте.
— Ти откъде си?
— Живея във Франция, но съм родена и израснала в Испания. По бащина линия корените ми са мавърски, а по майка съм европейка.
— Имаш хубави дрехи. Богата ли си?
— Не съм бедна. Наследих от баща си фирма, с която изкарвам добри пари.
— Често разглеждам сайтове за дрехи. Обичам модата, макар че не мога да се обличам според тенденциите.
Стените определено се пропукваха и Касиопея реши да се пробва в събарянето им. Тя грабна лаптопа и влезе в сайта на проекта си за реконструкция на замъка. Лия седна до нея и двете заедно разгледаха страниците, изпълнени със снимки и информация.
— Това е голямата ми страст — каза тя.
— И тук имаме такъв.
Касиопея бе чувала за въпросния замък, вдъхновен от собствения й проект. Средновековната крепост „Озарк“. Също като нейния замък тя бе замислена като възстановка на френско шато. За разлика от нейния обаче, който тя изграждаше със свои пари, тукашният бе прекратен поради липса на средства.
— В северната част на щата — каза Лия. — Чувала съм за него от хора, които са били там.
Касиопея усещаше, че момичето бе израсло без женско влияние. Обичаше дядо си, но понякога това не беше достатъчно. Затова реши да поддържа разговора.
— Ако си толкова богата, че да строиш замък, защо работиш за федералните?
— Понякога с Котън им помагаме. Разбира се, нямахме представа, че ще се стигне дотук. Беше ни възложено като мисия за установяване на фактите.
— Срам ме е от постъпката на дядо — каза Лия. — Да ви подмами при ония мъже… Адски тъпо.
— Мисля, че той го осъзнава.
— Може ли да ти кажа нещо? Но да си остане между нас!
Касиопея кимна.
— Имам си приятел. Харесваме се. Но знам какво ще каже дядо. Че момчетата са лошо нещо.
— Той просто се грижи за теб.
— Сигурно. Но наистина смята, че всички момчета са лоши. Разбирам, иска да се пазя и да бъда внимателна, каквато съм!
Това младо момиче определено беше зряло за годините си; окото й не трепна дори с пистолет, опрян в шията.
— Чичото на моя приятел също е бил страж. И също е пазил нещо важно като камъка. Говорим си, опитваме се да отгатнем за какво става дума.
— И какво решихте?
— Че дядо и неговият чичо не са луди.
Касиопея усещаше, че това не е краят на историята.
— Ако искаш, мога да ти покажа нещо.
29
Тенеси
Даян не можеше да заспи. Ванс си беше тръгнал отдавна, а тя лежеше и стискаше очи в уютната тъмнина, след като бе изгасила всички лампи в къщата. Изчезналият бележник на брат й не й даваше покой. Някой го бе задигнал от кабинета, в това нямаше съмнение. Но кой? И защо? Номер едно в списъка на заподозрените беше Дани Даниълс, особено след като научи, че медальонът е у него. Той се правеше, че не знае нищо за значението му, но тя бе убедена, че е изпечен лъжец. Дали беше наясно какво точно означават кръстът и кръгът? Дали въпросите му за смъртта на Алекс бяха израз на любопитство или нещо повече?