— Ти трябваше да ми кажеш за това. Ти. Не Кенет.
— Както ти ми каза за любовницата си.
— Как разбра?
— Не съм. Просто подозирах. До този момент.
Той поклати глава и се изсмя горчиво.
— Печелиш точка. Блъфираш като професионалист.
— Аз съм професионалист. Коя е тя?
— Една жена, с която се запознахме във Вашингтон. Но независимо дали ми вярваш или не, аз не съм направил нищо, от което да се срамувам.
— Освен че вероятно си се влюбил в нея.
— Не отричам, че ни е приятно заедно.
— С което всъщност ме нараняваш още повече.
— Ами ти, Даян? Да не си светица?
— Не. Била съм с двама мъже междувременно.
Каза му го, за да го уязви. А не беше и лъжа. Странно, колко бързо любовта преминава в омраза.
— Не съм го подозирал — каза изненадано той. — Но пък от толкова време насам се държим като непознати.
— Затова ме остави на мира. Нека изживея този момент. Баща ми така би се гордял с мен. През целия си живот изучаваше ордена, усвои тайния им език, откри документи, опита се да издири изгубеното. Предаде тази своя страст на мен. Остави ме, Алекс, да довърша започнатото, без да ми пречиш.
— Ще ми се да можех.
Той бе излязъл за късна следобедна разходка. Даян знаеше къде ще отиде — по пътеката през задната част на имота нагоре по склона, към мястото му за размисъл. Щеше да остане там два часа, пушейки лулата си, после да се върне вкъщи, да вечеря и да си легне. Вечерта обаче бяха канени на среща със симпатизанти в Ноксвил. Едно от нещата, които не би пропуснал за нищо на света, бе тази постоянна просия на пари и гласове.
Същия ден Даян бе останала сама в салона да размишлява какво трябва да се направи. Първо Кенет се бе обърнал към нея за помощ, после тя бе намерила Грант, после Мартин Томас от „Смитсониън“ и накрая Алекс.
Колело с много спици, но с нея в средата. А тя наистина бе спала с двама мъже. Лушъс Ванс и Грант Брекинридж. Единият беше моментно увлечение, породено от властта и влиянието му. Другият — плод на дълбок копнеж. Кенет смяташе Грант за безразсъден. Тя го намираше за страстен. Изглеждаше толкова объркан в деня, когато тя пристигна, за да се срещне с баща му. Работеше като асистент в една вашингтонска кантора. Мислил бе да кандидатства право, но се бе отказал, смяташе професията за празно дърдорене. Грант беше жаден за приключения. Което обясняваше защо бе сменил толкова кантори, едва свързвайки двата края.
Докато не се бе появила Даян.
Колко беше скритото злато? На стойност милиарди долари без съмнение. Само чакаше една нова група революционери да го потърсят в името на свободата. Преди много време буйни и безскрупулни мъже бяха изменили курса на развитие на Щатите, като ги бяха разделили с насилие. Това бе грешка. Много по-умно беше да се използват възможностите, предоставени от самата Конституция. Да се работи в нейните рамки. Хората са склонни да вярват в онова, което им звучи най-логично. А планираното от нея и Лушъс определено беше логически издържано.
Беше едва ли не твърде перфектно. И в това бе красотата му. Хората, формулирали първоначалната идея, сами се бяха изумили от елегантната й простота. Но не бяха успели да удържат вълните от радикализъм, които в крайна сметка удавиха Юга. И бяха платили за грешката си със стотици хиляди загинали и с тоталното сгромолясване на онзи начин на живот. Но малцина измежду тях бяха прави за едно. Нещата трябва да се променят отвътре, не отвън.
Тя лежеше по гръб и гледаше в тавана. Една част от нея тъгуваше по Алекс. Той й бе донесъл спокойствие. Никога не бе вдигал ръка срещу нея. Рядко бяха спорили. Даян бе живяла сред привилегии и чувство за собствена значимост. Винаги се бе отнасял към нея възпитано и с уважение, а това значеше много. Но в един момент тя бе започнала да негодува срещу тази насилена учтивост в отношенията им и си бе дала сметка, че има нещо сбъркано в това никога да не посмееш, да не рискуваш, да не пожелаеш да скочиш слепешком в пропастта без предпазна мрежа. Да не живееш.
И ето че тя най-после го бе сторила. Преспивайки с двама мъже. След което бе направила следващата крачка и бе показала на единия как да създаде нова Америка. А на другия бе посочила пътя към богатството. Беше горда и с двете си начинания, резултатите от които скоро щяха да се видят. А Алекс беше готов да я лиши от всичко това. Слава богу, че беше мъртъв.