30
Касиопея не се радваше особено, че трябва да води и Лия със себе си, но я бе взела, за да й показва пътя. Двете се бяха измъкнали от хижата, пъхайки под вратата на Тери Морз бележка, че ще се върнат скоро. Нямаха търпение да изчакат до сутринта. Тя бе научила от Лия, че приятелят й живеел на трийсетина километра от там. Виждали се, когато ходела до града — на пазар или за да свърши някоя работа. Връзката им била главно електронна — есемеси, имейли, видеоразговори — като на повечето млади хора. Дядо й не разбирал от тия съвременни джаджи, което й осигурявало така желаната неприкосновеност на кореспонденцията.
Взеха пикапа, който Лия и дядо й бяха докарали преди това от къщи. За техен късмет, ключовете бяха у момичето. Наближаваше 3:30 сутринта, половинка луна осветяваше хълмовете и притихналите долини. Пътят им ги отведе дълбоко в гората на северозапад от хижата. Лия обясни, че била идвала няколко пъти по тези места с приятеля си. Чичо му бил починал преди години, като му оставил цял куфар с карти и книжа. Приятелят й години наред се опитвал да ги декодира, особено откакто Лия му обяснила за стражите. Явно чичото не му бил казал нищо преди, отнасяйки тайната си в гроба.
— Една вечер дойдохме тук — каза тя. — Дядо не беше вкъщи. Наоколо нямаше жива душа, бяхме съвсем сами.
— И какво правихте тук двамата, останали съвсем сами?
— Нищо чак толкова лошо.
— Разбирам. И аз съм била някога на твоите години.
— Аз много го харесвам.
— Чудесно. Но внимавай докъде можеш да стигнеш с него. Ако и той те харесва, сексът не би имал значение.
— Той ме харесва тъкмо защото това няма значение.
— Браво, добро момиче. Дядо ти би се гордял с теб.
— Не, дядо би го застрелял.
Лия отби от шосето и тръгна по изровения коларски път с дървени огради от двете страни, почти скрити сред джунглата от диви цветя и буренаци, изникнали от канавките.
— Всичката тази земя е на неговия род — каза тя. — Също като нас те я притежават от много, много отдавна.
Пикапът подскачаше и се друсаше по тесния коловоз; фаровете му описваха фигури в мрака. Пътят свърши пред скалист склон, защитен от плътен пояс борове и брястове. Отпред имаше дървена портичка. Касиопея забеляза, че не е заключена. В прахоляка пред нея се търкаляше метална верига, а портичката беше леко открехната. Лия доближи предницата на пикапа до нея, после слезе и я бутна.
— Обикновено е заключена — учуди се тя. — От тук продължаваме пеша.
— Колко има още?
— Около петстотин метра.
Касиопея усети, че я обзема неприятно предчувствие. Защо? И тя не знаеше. Но в главата й дрънчаха алармени звънци.
— Угаси фаровете и паркирай между дърветата — каза тя.
Касиопея тръгна напред, Лия след нея. Пръстта под краката им беше суха като пясъка в пустинята. Светеха си с фенерче, което измъкнаха изпод предната седалка на пикапа. Пътят им минаваше през високи дървета и гъсти храсталаци; теренът беше по-изразено планински от предишния ден, под краката им хрущяха отронени камъчета. Между облаците тук-там блещукаха звезди. Жужене на цикади заглушаваше шума от стъпките им. Пред тях се откроиха неясни силуети.
Касиопея преброи останките от шест рушащи се сгради с избити прозорци, продънени покриви и съборени стени. Имаше и нещо като преобърнат конвейер.
— Какво е това? — попита тя.
— Изоставена сребърна мина. Има много такива наоколо. Тази отдавна е закрита.
— И семейството на твоя приятел я притежава, така ли?
— Навремето са я давали на концесия. Но сега никой не идва тук освен на лов.
— Е, добре. Покажи ми.
Лагерът се намираше в една долчина, ориентирана в посока изток-запад и постепенно изтъняваща в тясно дефиле, чийто край се губеше в нощния мрак. Чуваше се шум от бърз ручей. Нормално — всяка мина се нуждае от течаща вода, за да функционира.
Влязоха в една от полусъборените сгради. Лъчът на фенерчето освети вътрешен двор, пълен с натрупани на купчина натрошени тухли, каменни плочи и криви ръждясали железа. С времето отпадъците се бяха сбили в плътна маса. От постройката не бе останало почти нищо освен три голи стени и части от покривната конструкция. Намираше се в подножието на един хълм и в миналото бе служила за вход на подземната галерия.