Тя бе излязла напълно от шахтата и пълзеше на четири крака към тях; лицето й беше покрито с пот и мръсотия. Лия беше твърде дребна, за да има шанс срещу мъжа с пистолета. Затова Касиопея реши да й изпрати кодирано послание; тя посочи с пръст към другия край на помещението и попита:
— Твоя ли беше идеята да ни затрупате с тия сандъци?
— Ти ми счупи крака! — изсъска той.
Лия разбра и запълзя към голямо парче дърво от един от разбитите сандъци.
— Какво чакаме? — попита Касиопея, за да поддържа разговора.
— Млъквай!
Лия замръзна, вперила поглед в нещо зад гърба на Касиопея. Нейният нападател също го видя и премести дулото на пистолета.
Тресна изстрел. Не от пистолета. Много по-силен. Гръдният кош на мъжа експлодира. От устата му рукна кръв, тялото му се сгъна в неестествена поза, после се разтърси в грозни спазми. Лия разтвори уста в безмълвен вик. Касиопея се извърна; по кожата й пробяга ледена тръпка.
Тери Морз стоеше изправен до вратата с ловна пушка в ръка.
— Нямам време да ти се сърдя точно сега — каза Морз. — Да вървим.
35
След като претегли всички възможности, Грант реши, че бе дошъл моментът да действа. Нищо че може би вече бяха открили трупа на Мартин Томас. Ако направеше своя ход сега, щеше да се добере до втората част на онова, което търсеше, преди някой да се сети да му попречи. В медиите все още не се бяха появили съобщения за убийството в „Смитсониън“. А ако бяха успели да направят връзка между него и Даян и между Даян и Томас, защо все още нито тя му се бе обадила, нито го бяха потърсили от полицията? Вместо това — тишина. Той се надяваше жената от Министерството на правосъдието вече да е мъртва, а тогава и Рик Стам нямаше да е проблем. Наистина, нямаше да е зле да бе докопал и папките, които тя носеше със себе си, но тогава просто нямаше възможност да спре, за да ги прибере.
Грант спокойно бе проникнал в Природонаучния музей с първата вълна от посетители за деня, между които имаше група ученици на екскурзия и подранили туристи. Като дете самият той бе прекарал доста време в музеите от двете страни на Алеята, особено в този на американската история и в Природонаучния. Милиони хора минаваха всяка година през вратите им, не на последно място и поради факта че навсякъде входът беше свободен. Той бе слушал баща си да дърдори за тази привилегия повече пъти, отколкото можеше да преброи.
Намираше се във величествената мраморна ротонда с емблемата на музея — огромен африкански слон в центъра й. Право напред беше залата с морски обитатели, а вляво — отделът за бозайници. Вдясно крилото с вкаменелостите беше затворено за ремонт. Натам се бе запътил.
Той не желаеше да привлича излишно внимание към себе си. Зад затворените врати може би работеха хора. В такъв случай просто щеше да им покаже служебната карта на Томас, закривайки леко с пръст снимката, и да се надява, че няма да последват въпроси. Грант се огледа, но не забеляза наоколо служители на музея, ако не се броеше един охранител. Имаше камери, но той си каза, че трябва да ходи с наведена глава и да се смесва с тълпите. Наоколо тичаха деца, нови тълпи от посетители го подминаваха. Той си проправи път през морето от тела към четеца на магнитни карти до вратата на залата и прекара своята през процепа. Електронната ключалка щракна и той бързо мина през вратата, която се затвори зад гърба му.
Отново настана тишина. За негов късмет, залата беше празна и зарината със строителни отпадъци. Тук-там вградени в тавана лампи осветяваха разрушенията. Мокетът беше махнат от бетонния под. Табелки с надписи все още се виждаха по стените, където бяха висели експонатите. Навсякъде имаше струпани строителни материали. Два-три от по-големите експонати още стояха на местата си, опаковани за преместване.
Един конкретен привлече погледа му. Кораловият риф от Пермската епоха, илюстриращ многообразието на морския живот преди 250 милиона години, когато всички континенти са били съединени в една гигантска земна маса, а Западен Тексас и Ню Мексико са били под вода. Той помнеше този експонат от детството си. Преди два месеца Мартин Томас му бе казал, че рифът бил включен в списъка за подмяна при предстоящия ремонт. Тогава не го бе погледнал, като си мислеше, че ще има достатъчно възможности за това.