Камъкът сърце.
Нямаше нужда Грант да го изнася навън, пък и трудно би си тръгнал незабелязано, мъкнейки със себе си нещо толкова голямо. Вместо това той извади телефона и щракна няколко снимки от различни разстояния. Съвременните технологии щяха да свършат останалото.
Малоун се промъкна незабелязано в Залата с вкаменелостите.
Стам го бе предупредил, че всичко отвътре е изнесено, а стените са оголени до тухла. Беше огромно пространство с множество ниши и разклонения; нямаше представа къде може да се е скрил човекът, когото търсеше. Но със сигурност беше някъде там, тъй като до момента нито една от електронните ключалки не бе регистрирала опит за излизане.
Откри го надвесен над нещо, сложено на пода. Снимаше с телефона си. Малоун насочи беретата.
— Бавно се изправи и се обърни.
36
Дани влезе в болничната стая при Стефани. Лекарите бяха забранили свиждания, но като бивш президент той все още имаше някакво влияние. Освен това се успокои, когато видя, че пред вратата беше поставен на пост агент на отряд „Магелан“.
Тя лежеше, оплетена в жици, няколко машини следяха основните й жизнени функции. Операцията бе продължила три часа и всички вътрешни поражения се смятаха за отстранени. През ноздрите й бяха вкарани тръбички, беше поставена на командно дишане. Допълнителни тръбички доставяха на организма й кръв и медикаменти; самият факт, че имаше нужда от толкова техника, за да я поддържа жива, не изглеждаше никак добре.
Той застана до леглото й. През живота си бе обичал две жени. С Полийн бяха прекарали много време заедно, още от гимназията. Беше естествено накрая да се оженят и бракът им беше щастлив, докато не почина Мери. От този момент нататък нищо не беше същото, колкото и да се преструваха. Но останаха заедно и това беше лесно за обяснение. И двамата бяха амбициозни. Той признаваше пред себе си, че живее в лъжа, докато тя предпочиташе да го отрича. Но Дани я познаваше достатъчно. Беше й приятно да е Първа дама — отначало на Тенеси, а после и на Съединените щати. Вярно, и в двата случая тази висока чест не й донесе щастие, но поне отвличаше вниманието й от огромната болка, от която така и не успя напълно да се освободи.
А сега той обичаше друга. Която лежеше пред него с две огнестрелни рани. Никога не бе разкривал изцяло чувствата си. Като президент и неин началник това не би му подхождало. А откакто бе напуснал поста, не бяха успели да прекарат повече време насаме.
Дани се наведе и хвана ръката й. Дишането й беше толкова плитко, че почти не се забелязваха повдигане и спускане на гръдния кош. Докторът му бе казал, че ще оживее, но имало риск от инфекция. Бяха я напомпали с антибиотици и я бяха привели в медикаментозна кома, за да подпомогнат процеса на възстановяване, което обясняваше и командното дишане. Но това състояние имаше своите рискове, тъй като мозъкът беше претоварен с опасни приспивателни. В цялата ситуация нямаше нищо хубаво освен факта, че беше още жива.
Дани се запита как ли щеше да реагира Стефани, когато научеше, че се готви да стане сенатор. Най-вероятно нямаше да се изненада особено — все пак тя го познаваше по-добре, отколкото той сам себе си.
Той стисна леко пръстите й, потискайки с мъка яростта и желанието за мъст, които го бяха обзели. Целия си съзнателен живот бе прекарал, сдържайки емоциите си. Единствено насаме с Полийн бе изоставял обичайната си предпазливост. Последните петнайсет години връзката им беше чисто платонична, а той бе свикнал с липсата на физическа близост. Политиката и властта бяха афродизиаци, но и двете изчезнаха от живота му след 20 януари. Може би това допълнително обясняваше депресията му от последните месеци. Единствено перспективата да започне нов живот с нова любов бе подхранвала оптимизма му. И ето че той отново бе решил да положи клетва за държавен пост.
Още откакто научи за смъртта на Алекс, цялата история му звучеше подозрително. А сега, след онова, което бе чул и видял предишната вечер, той вече беше убеден, че назряват неприятности. Като президент, му се бе налагало да се държи внимателно с Лушъс Ванс, тъй като председателят на Камарата на представителите бе в състояние да причини сериозни проблеми на изпълнителната власт. Като сенатор, подобна предпазливост щеше да бъде излишна. Това беше хубавото на американския Сенат — всеки можеше да върши каквото си поиска и от това да не произтекат никакви последици освен лошо впечатление у избирателите. А какви привилегии имаха! Неограничени възможности за дебат — на всякакви теми, без цензура.