— Това не е Върховният съд и аз не съм някакъв член на съдийска колегия, дошъл да ви се отчита. Не желая да прозвучи неуважително, но ще ви задам един въпрос и се надявам на убедителен отговор.
— Или?
— Или дърпам шалтера на цялата тази история.
— Това може да не се хареса на министъра на правосъдието.
— Аз не съм му подчинен. Мога да правя, каквото си поискам. Едно телефонно обаждане до полицията и едно до „Уошингтън Поуст“, и толкова.
— Задайте си въпроса.
— Защо ме набъркахте във всичко това?
— Защото вашият прапрадядо Ангъс Адамс е ключът към загадката и ние се надявахме да обогатите познанията ни по въпроса. А пък това, че сте обучен разузнавач, е допълнително предимство. Смятам, че при тази ситуация всички печелим.
— А защо Адамс да е ключът?
— Може ли да ви отговоря с въпрос? Разбирате ли какво е изобразено на този камък?
За непосветения вълнообразните линии, камата и цифрите не означаваха абсолютно нищо. Но не и за него.
— От моя дядо съм научил малко от тайния език на ордена. Предавахме си кодирани съобщения.
— Надявах се да го кажете. И какво ви говори този камък?
— Съобщението изглежда някак непълно. Сякаш е част от нещо по-голямо. Символите са твърде малко, за да предават някакво значение.
— Абсолютно правилно. Камъкът от Пътеката наистина е само част.
Малоун бе излъгал леко, понеже Морз му беше казал за пет камъка. Но едно нещо се набиваше в очи — сърцевидната вдлъбнатина. И той се сети за думите на дядо си: „сърце“ означава злато за испанците, а също и за рицарите.
— Допускам, че има и друг камък — каза той. — Със сърцевидна форма, който да приляга в кухината.
— Подобаващо е наречен Камъкът сърце.
— Който ще ни отведе към златото.
— Виждам, че разбирате езика. Общо камъните са били пет. Вещерският, който чувам, че вече сте видели. Камъкът от Пътеката, този тук. Камъкът сърце.
Уестън се обърна към Стам и му кимна. Уредникът чукна няколко пъти по клавиатурата, после обърна монитора към Малоун.
— Ето четвъртия — добави Уестън. — Конският камък.
— Открит някъде в началото на двайсети век заедно с Камъка от Пътеката — обади се Стам. — И двата са принадлежали към нашите колекции. За жалост. Конският камък е бил унищожен при инцидент в един от складовете. Но снимките са оцелели.
Малоун разгледа черно-белите фотографии.
Фигура на кон с главата наляво и с опашката надясно, но завита покрай хълбока му, така че също да сочи наляво. В торса на коня имаше символ, приличащ на цифрата 3 или пък, видян под друг ъгъл, на стилизирана птица — знак, който Котън знаеше, че се ползвал често от ордена за обозначаване на посока. Зад хълбоците на коня имаше буква Е и още един символ на птица. Виждаха се още букви и символи и той долавяше значението им. Цифрата 5 в горния ляв ъгъл, заобиколена от три равно отдалечени точки, би могла, извъртяна на една страна, да мине и за обърнато U. Което означаваше мина.
Под знака минаваше начупена линия с надпис — „река“ на испански. Между реката и вълнообразната линия, стигаща до муцуната на коня, имаше две точки в кръгчета и още едно обърнато U. Под начупената линия, близо до левия ръб на камъка, имаше самотен кръст, а под него — израз на испански: el cobollo de santafe. Той не знаеше дума cobollo. Но пък имаше caballo тоест и тук, както върху Вещерския камък, имаше съзнателно допусната грешка.
El caballo de santafe. Конят на вярата.
Горе вдясно имаше още едно изречение на испански: Yo pasto al norte del rio. Това поне беше лесно. Аз паса северно от реката. Отдолу имаше символ, който можеше да мине за буквата G и за цифрата 6.
— Разбирате, нали? — попита Уестън.
— Да. Става дума за коня на вярата, който пасе северно от реката. — Той посочи кръстчето. — Това може би бележи местоположението на църква или параклис. Около него има символи за мини. А този кон едва ли е поставен за украшение. Какво ще ми кажете за петия камък?
— Говори се, че главата на ордена го бил запазил за себе си. Камъкът Алфа. Без него картата е безполезна, тъй като той задава отправната точка. Смята се, че са нужни и петте камъка. Преди четирийсет години Дейвис Лейн си бил въобразил, че може да заобиколи това изискване. През седемдесет и трета сме познавали света доста по-добре, отколкото в началото на двайсети век. Днес имаме джипиес технология, която е още по-ефективна. Лейн смятал, че съкровището може да бъде открито само с четири от камъните, като се пропусне Алфа. Според мен, който и да го търси сега, изхожда от същото предположение.