Грант скочи от леглото и грабна панталона си от пода. Даян вече беше станала и отишла в другата стая. Тя искаше пълен доклад за случилото се, но междувременно той имаше други желания, които отчасти съвпадаха с нейните. Затова двамата за кратко се бяха отдали на странични занимания, но беше време да се захващат за работа. Той се надяваше минутите на страст да смекчат лошите новини.
— Не ти ли се струва някак странно: ти и аз тук? — попита Грант. — Искам да кажа, на мен ми е все едно, но на теб едва ли…
— Защо? Това не е храм. Освен това държа да знаеш, че тук не съм правила нищо със съпруга си. Така че жилището не е изпълнено с трогателни спомени. А сега ми кажи какво стана снощи.
— Когато отидох да взема ключа, Томас се опита да ме изнудва. Беше се сетил какво търсим и искаше да получи дял. Ако ли не, щял да напише книга. Реших, че е по-добре да умре.
— Моля?
— Застрелях го.
— В „Смитсониън“?
— Ако трябва да бъдем точни, под „Смитсониън“. Но бъди спокойна, никой не ме видя.
Грант съзнателно пропусна да й каже за случилото се в Замъка, жената от Министерството на правосъдието, както и факта, че бе застрелял и нея. Нямаше нужда да си търси белята. Пък и имаше основания да вярва, че никога няма да бъде разкрит.
— Ти сигурно знаеш, че аз бях свързана с Томас — каза Даян. — Какво ще стане, ако някой започне да задава въпроси?
Това беше една възможност. С която щеше да се заеме, ако и когато възникнеше. Защото, колкото и да харесваше Даян — и в леглото, и извън него, — перспективата да спечели милиарди долари му допадаше още повече.
— Връзката ти с него е била невинна, нали? — попита той.
— Естествено, а той може и на никого да не е казал.
Но Грант знаеше, че това не е така. Жената от Министерството на правосъдието се бе добрала до него и го бе причакала в засада, а от там бе отишла право в апартамента на Томас. Което означаваше едно: тя знаеше. Но пък, слава богу, той се бе погрижил да й затвори устата. Ако Ричард Стам или някой друг бе в състояние да направи връзка между него, Даян и Томас, защо досега не бяха потърсили Даян? Нея определено знаеха къде да я открият. Което го накара да мисли, че тя щеше да се окаже права: Томас на никого не бе казал, че са говорили.
Той реши да смени темата.
— Камъкът от Пътеката беше точно там, където очаквах да го открия, в Природонаучния музей. Явно паметта на баща ми в случая не му бе изневерила. — Грант бръкна в джоба си и извади церемониалния ключ. — Имаме и това. Като добавим и Вещерския камък от Арканзас, който хората ми откриха, вече сме близо. Имам снимки на камъните, които намерихме досега. Твоята задача е да ги дешифрираш.
Даян беше ценна с това, че разбираше тайния език на ордена. За да открие златото, той се нуждаеше от експертните й познания.
— Нещата в Конгреса започват да се случват — каза тя. — Ванс вече действа.
— Това не ни засяга. Но съм сигурен, че брат ти се е изпотил от вълнение. Той желае да промени света. А ние с теб? Ние просто искаме да сме богати.
Действително алчността беше един от най-простите мотиви. Пък и той не се готвеше да отнеме нещо от жив човек. Това съкровище беше скрито отдавна. Онези, които го бяха откраднали, бяха мъртви, а каузата им — забравена. Да, наистина, Кенет Лейн и председателят на Камарата се готвеха да възкресят някои от старите идеи, но на кого му пукаше?
— Ще стане — прошепна Даян.
Така си беше. Определено бяха постигнали напредък.
Грант пристъпи към огледалото на стената. Макар че никой не бе видял лицето му, къдравата коса можеше да се окаже проблем. А също и родилното петно.
— Ще ти пратя имейл със снимки на камъните — каза той, докато се изучаваше в огледалото. — Работи върху тях. Аз трябва да излизам.
— Къде ще ходиш? — попита тя.
— Имам нужда от подстригване.
Дани се бе запознал с всеки от четиринайсетте служители на Алекс, включително с началничката на кабинета. Всеки сенатор поддържаше офис във Вашингтон, плюс помощни в съответния щат, обикновено по един във всеки избирателен окръг. Алекс имаше общо десет офиса с 34 служители. Но ако това се умножеше по 100, се добавяше сериозно перо към федералния бюджет. Дани си припомни една мисъл на Евърет Дърксен: „Милиард тук, милиард там и скоро вече става дума за истински пари“.
Той се намираше в светая светих на сенатора — личния му кабинет, ярко осветено и топло помещение, украсено с още сувенири от Тенеси и с множество снимки по стените, които да му напомнят за успешната кариера. Те дискретно подсказваха на всеки посетител, че човекът насреща разполага с необходимите лостове да свърши работа. Интересно как президентите не се нуждаеха от подобни стимули за самочувствието си. В Белия дом положението беше съвсем различно. Акциите на един президент се качваха и падаха ежечасно и никакви снимки със знаменитости, никакви хвалби и биене в гърдите не помагаха. Разбира се, всичко в този кабинет рано или късно щеше да се озове в ръцете на Даян. И това определено го дразнеше. Тя бе поръчала претърсването на апартамента на Алекс. След това се бе срещнала тайно с Лушъс Ванс и с още някакъв мъж. Да й даде тези вещи, напомнящи за Алекс, му се струваше грешно. Следователно засега те оставаха тук.