И наистина, след по-малко от час тя отново чу боботене на двигател и видя тойотата да се подава иззад завоя сред облак прахоляк. В кабината този път бяха двама. А в каросерията нямаше нищо, завито в черен брезент. Наближаваше девет сутринта. Касиопея излезе иззад дърветата и се метна в пикапа на Морз.
Малоун не знаеше как да разбира казаното току-що от председателя.
— Кое ви кара да мислите, че знам нещо за този ключ?
— Ангъс Адамс е ваш прапрадядо. Надявах се, че знаете много семейни истории.
— За истории, знам. Но не и за Рицарите на Златния кръг или за някакъв стар ключ.
Което не беше изцяло вярно.
— Знаем, че след войната Адамс се е преселил на запад — каза Уестън. — И според нас го е направил нарочно. Югозападът е бил оспорвана територия между Конфедерацията и Севера. В началото на войната Конфедерацията е провела амбициозна кампания в Ню Мексико, като целта е била да получи неограничен достъп до Калифорния. Адамс е бил член на експедицията, организирана от „Смитсониън“ по молба на Джефърсън Дейвис и ордена.
Това Малоун не го знаеше.
— Дневникът му е преливал от географска информация. За съжаление, влиянието на Конфедерацията в територията Ню Мексико приключило с битката при прохода Глориета през хиляда осемстотин шейсет и втора. През шейсет и пета Адамс се отправил на запад. Но не и преди да посети „Смитсониън“ на двайсет и четвърти януари. В деня на големия пожар.
И Малоун чу от Уестън историята как Адамс успял въпросния ден да проникне в столицата, за да направи важна доставка.
— Джеферсън Дейвис се боял, че след падането на Ричмънд армията на Севера щяла да унищожи целия архив на Конфедерацията. Затова наредил най-важните документи да бъдат укрити. Дейвис и секретарят Джоузеф Хенри били близки приятели. Той имал доверие на Хенри да постъпи по правилния начин. Но въпросните архиви така и не стигнали до тук и оттогава не са се появявали никъде.
— Това ли е, което търсите?
— Ние всъщност нищо не търсим — поясни Уестън. — Даян Шъруд започна всичко това, като използва Мартин Томас, за да получи достъп до секретния архив. Ние просто разследваме този опит за проникване.
— Ако продължавате да си го повтаряте, ще вземете и да си повярвате.
— Мога ли да ви разкажа една случка? — попита Уестън, давайки си вид, че не е доловил обидата.
— Защо не?
И той изслуша обясненията на Уестън за случилото се в деня на големия пожар. Адамс бил дошъл този ден, за да донесе ключа на Джоузеф Хенри и да прибере дневника си от 1854-та, който все още се съхранявал в института. Но пожарът попречил на намеренията им заедно с един офицер от армията на Севера, изпратен, за да осуети мисията на Адамс.
— Адамс успял да избяга с ключа и дневника — каза Уестън. — Впоследствие възникнали доста въпроси, но близките отношения между Хенри и Линкълн не позволили историята да се разрови докрай. Сред това, през седемдесет и седма, Адамс отново посещава института и се среща за последен път с Хенри. Снимката, която току-що видяхте, е правена, докато е бил тук. Тогава той заема дневника на „Смитсониън“ за временно ползване със срок седемдесет и пет години, след което е трябвало да бъде върнат на семейството му. Има протокол от въпросната дата, но нищо черно на бяло за изнасянето му от там. Помислихме си, че може да е бил върнат без протокол и да е при семейството ви.
— Рик вече ми спомена. Но няма нищо такова в дома ми в Джорджия. Освен това дядо ми никога не е споменавал за дневник. Говорил ми е за Адамс, но не и в тази връзка.
— Да се върнем на гражданската война, която водихме тук, в „Смитсониън“ — каза Уестън. — През седемдесет и трета Франк Брекинридж подава официална жалба до Етичната комисия срещу Дейвис Лейн, която тогавашният секретар е бил длъжен да разследва. Брекинридж твърди, че Лейн бил нарушил вътрешния правилник с цел лично облагодетелстване. Разследването не дава категоричен резултат, но след тази битка Лейн и Брекинридж остават заклети врагове.
— Отношенията между Замъка и Музея на американската история останаха в точката на замръзване цяло десетилетие след това — добави Стам. — Докато аз не станах уредник. И макар че и двамата вече отдавна ги нямаше, аз си знам какво ми е струвало да сдобря двете институции.
— Казахте, че Лейн е мъртъв. А Франк Брекинридж?