— Той живее съвсем наблизо.
Явно председателят на Върховния съд искаше от него да отиде при Брекинридж.
— Ще ми трябва адресът.
43
Касиопея следваше от разстояние пикапа, чийто шофьор явно не забелязваше присъствието й — движеше се с равномерна скорост, малко под максимално разрешената, като се стараеше да не привлича внимание. Проктър сигурно се бе надявал да приключи с всичко под прикритието на нощта, но нейното появяване в мината бе объркало плановете му.
Връщаха се обратно към града по същото шосе, което водеше към хижата. Тя бе казала на Тери Морз да вземе Лия и да не се показват, докато тя не се върне. Най-сигурният начин да се добере до Проктър бяха двамата мъже отпред и тя възнамеряваше да се възползва максимално от тях. Телефонът й все още нямаше сигнал. При първа възможност щеше да се обади на Котън, да му разкаже за случилото се и да попита за Стефани.
Табела край шосето съобщаваше, че навлизат в града. През търговския квартал минаваше река, която го разделяше на две, а по протежение на широката главна улица се издигаха два реда сгради от червени тухли и дърво. На първите им етажи се нижеше пъстра броеница от ресторанти, магазинчета за сувенири и спортни стоки — всичко за нуждите на туриста и любителя на приключения. Градът беше пълен с хотели. Пред един от тях накриво паркира тойотата.
Шофьорът слезе и тръгна по тротоара, оставяйки ранения мъж в кабината. Хора бяха наизлезли по работа от къщите си, градът се събуждаше за живот. Шофьорът се насочи право към близката закусвалня, която заемаше целия приземен етаж на една триетажна тухлена сграда. Надписът на витрината гласеше „Южняшки вкуснотии“.
Касиопея паркира малко по-нататък, пъхна в джоба на джинсите си пистолета, който бе прибрала от мината, и го прикри с ризата си. После се върна назад по отсрещния тротоар, като се криеше зад паркираните коли, продължи още малко, пресече улицата и сви обратно към закусвалнята. Без да се спира пред витрината, тя надникна през стъклото на входната врата и видя шофьора, седнал на маса в едно от сепаретата с друг мъж, който беше с гръб към нея. Но тя го позна по косата. Проктър. Очевидно закусваше.
Касиопея тъкмо се питаше как да постъпи, когато шофьорът стана от масата и тръгна към вратата. Тя бързо влезе в съседното магазинче и през витрината видя как той излезе от заведението и зави по тротоара към паркираната тойота.
Тя излезе от магазинчето и с бърза крачка влетя в закусвалнята, изваждайки пистолета от джоба си, преди да седне в сепарето срещу Проктър. Той вдигна очи от чинията си; по лицето му не се изписа дори сянка на изненада. Касиопея допря дулото до капачката на дясното му коляно.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да дръпна спусъка и да те превърна в инвалид — прошепна тя, прикривайки думите си с любезна усмивка.
— Явно съм допуснал грешка. Трябваше да те застрелям, преди да те пусна в шахтата.
— Добави това към нарастващия списък на грешките си.
Той отново се съсредоточи върху яйцата с шунка в чинията си.
— И какви са другите?
— Един от хората ти е мъртъв. Допускам, че рицарят, който беше тук току-що, ти е съобщил. В пикапа има още един рицар с разбито коляно. Не забравяй и за купчината злато, която оставихте да се въргаля пред входа на мината. Това са доста проблеми. Да не говорим, че хората ти ме доведоха право тук.
Той разпери ръце, без да пуска ножа и вилицата.
— Не ти ли е хрумвало, че може да съм организирал всичко това?
— Не мога да си представя защо.
Тя притисна пистолета в коляното му, за да придаде тежест на думите си.
Погледите им се срещнаха и за пръв път тя прочете в очите му раздразнение. Този мъж едва ли някога се усмихваше, освен подвеждащо.
— Хайде, пробвай — подкани го Касиопея, отгатнала мислите му. — Моля те. Направи го.
— Какво искаш? — попита я с равен глас той.
— Отговори.
Проктър натъпка в устата си цяло яйце.
— Понеже знаех, че скоро ще си мъртва, нямах нищо против да ти разкажа това-онова. Сега ситуацията е променена.
— А в момента, убедена съм, се чудиш как да се измъкнеш от тук с две здрави колена.
— Да, минава ми и такава мисъл.
— Рицарите на Златния кръг още ли съществуват?
— Не мога да отговоря на този въпрос.
Тя отново го сръчка с дулото в крака.