Мъжът с бялата престилка излезе навън, този път без пушката си. Тя се скри зад една дървена колона, подпираща платнен сенник. Хората около нея разговаряха оживено. По улицата се зададе с голяма скорост полицейска кола и закова пред заведението. От нея излезе униформен полицай и заговори със собственика. Тя си представяше разговора им: Някаква жена стреля в тавана. С тъмна коса. Облечена в джинси и карирана риза с дълъг ръкав, с ботуши. Наоколо нямаше много дами, отговарящи на това описание. Разбира се, в разговора нямаше да се спомене нищо за появяването преди това на ловна пушка. Нито пък да се произнесе името Джеймс Проктър.
Униформеният и собственикът се скриха от очите й в закусвалнята. Това бе знак да си тръгва. Тя закрачи забързано по улицата към пикапа. От двамата мъже, които бяха дошли с тойотата, нямаше и следа. Трябваше да открие къде бяха откарали златото. Най-бързият начин бе да проследи Проктър. Засега обаче трябваше да се махне от този град. В суматохата се бе събрала тълпа, от магазините и другите заведения бяха наизлезли хора.
Телефонът й избръмча. Погледна дисплея: беше Лия. В мината си бяха разменили номерата, за да могат да се свързват помежду си. Касиопея отговори.
— Дойдоха някакви мъже — каза задъхано момичето. — Като ги видя да се приближават, дядо ми каза да се скрия. Отведоха го със себе си. С пистолет в гърба.
— Къде си сега?
— У дома.
— Стой там. Идвам веднага.
Тя приближи пикапа до оградата на къщата и спря. Лия скочи от верандата и изтича при нея. Докато слизаше от колата, Касиопея видя тревогата, изписана на лицето й.
— Кажи ми какво се случи.
Отнякъде се появили двама мъже с пистолети. Последвал разгорещен разговор, после Морз тръгнал с тях, без да оказва съпротива. Касиопея допусна, че го е направил, за да запази Лия.
— Искаха и Вещерския камък.
— А взеха ли го?
Момичето кимна. Явно Проктър замиташе следите. И по всичко личеше, че разполага с още хора наблизо.
— Чух накъде отиват — каза Лия. — Дядо ги питаше защо го водят обратно в мината.
— Ти стой тук — отвърна Касиопея. — Аз ще се оправя сама.
— Идваме теб!
Върху лицето на Лия бе изписана решителност; освен това Касиопея имаше нужда от помощ, за да стигне обратно до мината.
— Е, добре — кимна тя.
46
Малоун беше застанал до болничното легло на Стефани. След като си тръгна от Музея на американската история, той реши да се отбие при нея на път за дома на Франк Брекинридж. Рик Стам му бе осигурил кола и му бе казал, че пенсионираният уредник наближава осемдесет и живее сам, затова той реши, че посещението може да почака. По-важно беше състоянието на Стефани.
Тя лежеше неподвижно сред плетеница от тръбички и кабели; с ръце отстрани на тялото. Двамата бяха преживели толкова много заедно — добро и лошо. Той й дължеше повече, отколкото някога би могъл да й изплати. Беше започнал работа като юрист във Военната прокуратура, обречен на скука по настояване на доброжелатели — все хора, познавали покойния му баща, за които пилотирането на изтребители не бе най-разумното поприще за сина. А той вече се бе влюбил в летенето. За него нямаше нищо по-добро. Но почитта към загиналия му баща го бе накарала да се вслуша в гласовете на други и да се съобрази със съветите им.
Всичко това обаче се промени в деня, когато Малоун срещна Стефани Нел. И чак тогава разбра какво всъщност бяха имали предвид приятелите на баща му. Стана агент в отряд „Магелан“ към Министерството на правосъдието. При това запази чина си на капитан от военноморския флот чак до момента, когато напусна едновременно и отряда, и флота и се пресели в Дания. Сега беше книжар. Или нещо такова. Какво ли щеше да си помисли баща му? Можеше само да се надява, че той ще се гордее със сина си.
Вратата на стаята се отвори и вътре влезе Дани Даниълс. Малоун не го бе виждал от деня на клетвата на новия президент, когато той, Касиопея, Даниълс и Стефани излязоха за последен път от Белия дом.
— Как е тя? — попита Даниълс.
— Сестрата казва, че няма промяна. Все още е в кома.
— Някакви улики кой е стрелял по нея?
— Видях го, но се изплъзна.
— Казвай! Разправи ми всичко.
И Малоун му разказа за „Смитсониън“, за Рицарите на Златния кръг, за станалото в Арканзас, както и за събитията от последните часове.