Жителите на Червената крава спазваха закона и привеждаха присъдите в изпълнение без забавянето, присъщо на мекушавостта на цивилизацията. На Юкон нямаше други закони, освен тези, които те сами изковаваха за себе си. Бяха принудени да ги създават за себе си. Червената крава процъфтяваше на Юкон в онези ранни времена — 1887 година — и Клондайк с многолюдните му главоломни надпреварвания дремеше още в неподозираното бъдеще. Мъжете от Червената крава не знаеха дори дали стаНът им е разположен в Аляска, или в Северозападната територия, дали дишат под звездното знаме, или под британския флаг. До този
——
1 Северозападна територия Канада, западно от Хъдсъновия
тогава част от доминиона.
Момент никой случайно мярнал се топограф не беше определил географската им ширина и дължина. Червената крава беше някъде на Юкон и това им стигаше. Колкото до знамената, станът не се намираше в никоя подведомствена област. А що се отнася до закона, те бяха на ничия земя.
Създаваха си свои закони, и то много прости. Юкон привеждаше в изпълнение решенията им. На около две хиляди мили надолу от Червената крава Юкон се вливаше в Берингово море през делта, широка стотина мили. Всяка една от тези две хиляди мили представляваше дива пустош. Наистина отвъд Полярния кръг, там, където Юкон приема водите на Поркюпайн, имаше станция на Дружеството на Хъдсъновия залив. Но тя беше на много стотици мили от тях. Разправяха също, че на още много стотици мили по-нататък имало мисии. Ала това вече беше само слух; мъжете от Червената крава никога не бяха минавали оттам. Те бяха пристигали в тази безлюдна страна през Чилкут и изворите на Юкон.
Мъжете от Червената крава не отдаваха значение на никакви по-дребни провинения. Да се напиеш, да буйствуваш, да използуваш мръсен език се смяташе за естествено и неотменно право. Мъжете от Червената крава бяха индивидуалисти и смятаха за свещени само две неща — собствеността и живота. Между тях нямаше жени, които да усложняват простите им нрави. В Червената крава имаше само три хижи от цели трупи. Повечето от четиридесетте заселници живееха в палатки или колиби, струпани от вършини; нямаше и затвор, където да държат злосторниците, понеже всички бяха толкова заети да ровят земята за злато или да търсят злато, че не можеха да отделят един ден за изграждане на затвор. Освен това неразрешимият въпрос за храната правеше подобно начинание нецелесъобразно. Поради това, когато някой нарушеше правото на собственост и на съществуване, качваха го в открита лодка и го пускаха надолу по Юкон. Количеството на отпусканата му храна се определяше според тежестта на престъплението. Така дребен крадец можеше да получи храна за две седмици; дързък крадец — не повече от половината на това количество. Убиецът не получаваше нищо. Виновният в непредумишлено
убийство получаваше храна за три дни до една седмица. А Маркъс О’Брайън бе избран за съдия и беше този, който определяше количеството храна. Престъпилият закона трябваше да се примири със съдбата си. Юкон го понасяше и той можеше да стигне, а можеше и да не стигне до Берингово море. Неколкодневната дажба, изразходвана крайно Пестеливо, можеше да му осигури успех. Липсата на храна бе всъщност равносилна на смъртна присъда, макар и да оставаше все пак някаква надежда за спасение, но всичко зависеше от годишното време.
След като се отърваха от Джак Аризонеца и го видяха да изчезва от погледите им, заселниците напуснаха брега и отидоха да работят по участъците си — всички, с изключение на Джим Къдравия, който държеше единствената комарджийница в целия Север и покрай това спекулираше със златоносни находища. В този ден се случиха две важни неща. Късно сутринта щастието се усмихна на Мар д къс О’Брайън. Той проми един долар, долар и половина и два долара от три корита едно след друго. Беше попаднал на златоносна жила. Джим Къдравия погледна изкопа, сам проми няколко корита и
предложи на О’Брайън десет хиляди долара за пълни права — пет хиляди в златен пясък, а вместо останалите пет хиляди — половината доходи от комарджийницата си. О’Брайън му отказа. Бил дошъл да вади пари от земята, разгорещено заяви той, а не да ги печели от другарите си. Бездруго не обичал комара. Освен това смятал, че находката му струва къде повече от десет хиляди.