Второто важно събитие се случи следобед, когато Сиски Пърли пристана с лодката си и я върза до брега. Той идваше направо от Външния свят и носеше вестник с четиримесечна давност. Нещо повече — докара шест бурета уиски, всичкото предназначено за Джим Къдравия. Жителите на Червената крава прекъснаха работата си. Те опитваха уискито — по долар чашката, отмерваха златото с везните на Къдравия и разискваха новините. Тъй всичко щеше да си върви добре, ако на Джим не му бе хрумнала нечестива мисъл, а именно, първо, Да напие Маркъс О’Брайън, а след това да купи от него мината.
Първата половина от изпълнението на този план
вървеше чудесно. Той започна рано вечерта и към девет часа О’Брайън пропя. Беше обвил с една ръка врата на Джим Къдравия и дори се опитваше да изпее песента на непрежалимия покоен Фъргюсън за малките птичета. Смяташе, че това е съвсем безопасно, като се вземеше под внимание фактът, че единственият човек в стана с артистични чувства се носеше в този миг надолу по Юкон, влачен от течението с бързина от пет мили в час.
Обаче втората половина от плана все не можеше да се съчетае с първата. Колкото и уиски да наливаше в гърлото му, Джим Къдравия не успяваше да го накара да осъзнае, че да продаде периметъра си бе негов морален и приятелски дълг. О’Браян се колебаеше наистина и току губеше решителността си, готов да се предаде. Ала в помътения си ум се подсмиваше. Играта на Джим Къдравия му допадаше и му харесваше да бие картите на противника си. Уискито беше добро. Беше от специално буре и горе-долу десетина пъти по-добро, отколкото в другите пет.
Сиски Пърли пълнеше чашите на останалото население на Червената крава в бара, а оргията на О’Брайън и Къдравия се разгаряше в кухнята. Но О’Брайън беше човек с широка ръка. Той отиде в бара и се завърна с Чарли Мъклъка и Пърси Льоклер.
— Мои приятели, дделови приятели — заяви той, като им намигна многозначително и сърдечно се усмихна на Къдравия. — Ввинаги имам вяра в тяхното мнение, ввинаги им вярвам. Те са ммомчета на място. Дай им малко от огнената вода, Къдравия, и дда я обсъдим тая работа.
Това дойде неочаквано, но Джим Къдравия набързо прецени отново участъка и като си спомни че в последното корито, което бе промил, имаше злато за седем долара, реши, че си заслужава добавъчното количество уиски, макар то да се продаваше в съседното помещение по долар чашата.
— Ааз ммай няма да приема — пелтечеше О’Брайън на двамата си приятели, като се мъчеше да им обясни за какво става дума. — Кой? Аз ли?… Да го продам за десет хиляди? Не, дума да не става! Сам ще го копая златото, а после ще отида в Благословената земя… Южна Калифорния…
ето ккъде искам да ззавърша сетните си дни… шъ си направя… ддето казах преди, шъ направя… икво казах, че шъ внаправя?
— Развъдник за щрауси — подсказа Чарли
Мъклъка.
— Вярно, точно това шъ направя. — О’Брайън
изведнъж се прекъсна и загледа Чарли Мъклъка с дълбоко уважение. — Оотде позна? Нникога не съм го казвал. Ссамо си мислех, че съм го казал. Амчи, ти ччетеш мислите, Чарли! Айде да ппием още
по една…
Джим Къдравия напълни чашите и има удоволствието да види как изчезва уиски за четири долара, при което с единия долар наказваше сам себе си: О’Брайън настояваше и той да пие наред с гостите си.
— По-добре земи парите сега — убеждаваше го
Льоклер. — Ще отидат две , докато го изкопаеш от участъка, а през ццялото туй време можеш да вътиш мънинки щраусчета и да скубеш перата
от гголемите.
О’Брайън прецени предложението и кимна одобрително. Джим Къдравия хвърли благодарен поглед
към Льоклер и напълни отново чашите.
— Ччакай маалко! — забърбори Мъклъка, чийто език беше започнал да се върти като откачен и да се заплита. — Ккато ттвой изповедник… еей, и аз пък таквоз… ккато твой брат… Оо, ддявол дъ гго
земя! — Той се поспря и събра сили да започне отначало. — Ккато приятел, ттвой дделови пприятел,
; ббих казал, ббих посъветвал… нне, ббих си ппо-скоро, дет иима една ддума, да спомена… иискам
да кажа, дда тти внуша, чче мможе да има пповече щрауси… Ппо ддяволите! — Той обърна още
една чаша и продължи по-внимателно: — Ттуй, дет го иммам предвид, е… Ккво иммам предвид, бе? — Чарли се шибна десетина пъти по главата с опакото на ръката, за да поразмърда мислите си. — Осетих се! — тържествуващо извика той, — Ами ако в тая жжила има1 сумати нещо повече от ддесет ххиляди ддолара!
О’Брайън, който сякаш беше съвсем склонил да сключи сделката, промени решението си.
— Зззнамменито! — провикна се той. — Ччудесно си се сетил. Нне съм ппомислил зза такова нещо! —