Той топло стисна ръката на Чарли Мъклъка. — Ддобър пприятел! Ддобър ссъдружник! — След това се нахвърли войнствено върху Джим: — Може дда има о сто ххиляди в тая ммина! Нняма да огграбиш ссвой стар пприятел, Къдравия, ннали няма? Рразбира се, няма! Ааз те познавам… ппо-до^бре, отколкото се познаваш тти сам. А дда пием още ппо една! Нний сме ддобри пприятели ссичките, ннали, ссичките?
И така се нижеха приказките, така се нижеха чашките, така се нижеха насърчителните и обезсърчаващите изгледи за Джим Къдравия. Веднъж Льо-клер се изказваше за незабавна продажба и кажи-речи спечелваше опъващия се О’Брайън на своя страна, за да го загуби след това пред по-блестЯщите съображения на Чарли Мъклъка. После Мъклъка беше този, който излагаше убедителни основания за продажбата, а Пърси Льоклер упорито се опълчваше против. Подир малко самият О’Брайън настояваше да сключи продажбата, а двамата приятели със сълзи и ругатни се мъчеха да го разубедят. Колкото повече уиски поглъщаха, толкова по-богато ставаше въображението им. Срещу едно трезво «за» или «против» те намираха двадесетина пиянски аргумента и се убеждаваха един другиго
толкова лесно, че непрекъснато променяха мнението си в спора.
Настъпи момент, когато и Чарли Мъклъка, и Льоклер се произнесоха твърдо за продажбата и с ликуване се заеха да разгромяват възраженията на О’Брайън, щом ги изречеше. О’Брайън изпадна в отчаяние. Беше изчерпал и сетните си аргументи и седеше онемял. Само гледаше умолително приятелите, които го бяха изоставили. Той ритна Чарли Мъклъка по пищялите под масата, но този безсрамен герой незабавно изтъкна ново и най-логично основание в полза на продажбата. Джим Къдравия донесе перо, мастило и хартия и написа договора. О’Брайън седеше, стиснал перото в ръка.
— Ссипи дда пием още по една, ппреди да се огкка.жа писмено ооот сто ххиляди долара.
Джим Къдравия напълни победоносно чашите. О’Брайън гаврътна уискито и се наведе напред с треперещо перо, за да сложи подписа си. Но преди още да допре листа, изведнъж се надигна, подтикнат от някакво хрумване, осенило съзнанието му.
Той застана прав пред тях, поклащайки се напред и назад, а в разтревожените му очи можеше да се съзре мисловният процес, който протичаше в неговия ..ум. Най-после стигна до някакво заключение. Сияещо великодушие заля лицето му. Той се обърна към собственика на комарджийницата, хвана го за ръка и тържествено заговори: .. — Кккъдравия, ти си ми пприятел. Ето мойта 1а рръка. Стисни я. Ннее, ддруже, нняма да го направя. Нняма да го продам. Нняма да огграбя един приятел. Нникой ккучи син нняма да може нникога а;
да каже, че Ммаркъс О’Брайън е огграбил свой приятел, щото при приятеля му бил ппиян. Ти си ппиян, д Къдравия, и ааз няма да те огграбя. Ееей сега ми дойде наум. . . нникога ддосега не съм го ппомислял. Представи си, ссамо си го представи, Ккъдравия, щ сстар мой приятелю, ссамо си го ппредстави, чче в д ццелия тоз ппроклет участък няяма десет ххиляди долара! Тти ще сей огграбен, бе! Ннее, ддраги, нняма да го направя! Маркъс О’Брайън ввади пари от зземята, нне от пприятелите си.
Пърси Льоклер и Чарли Мъклъка заглушиха продестите на комарджията с хвалебствия за този благороден подтик. Те прегърнаха О’Брайън от двете страни, обвиха обично ръце около врата му и излиянията им бяха толкова многословни, че не можеха да чуят предложението на Къдравия да добавят в договора уговорка в смисъл, че ако участъкът не даде десет хиляди, на него ще му бъде върната разликата между добива и продажната цена. Колкото по-дълго говореха, толкова по-прочувствено и по-благородно ставаше разискването. Изоставени бяха всички низки подбуди: те бяха трима филантропи, които се стремяха да спасят Джим Къдравия от собствената му филантропия. Настояваха, че той е филантроп. Отказваха да допуснат дори за миг, че могат да открият у него и една-единствена недостойна мисъл на тоя свят. Пълзяха, катереха се и прехвърляха високи и стръмни била на етиката и се давеха в метафизични морета на сантименталността.
Къдравия се потеше, кипеше от яд и сипваше уиски. Чувствуваше, че разполага с десетина довода, нито един от които нямаше нищо общо със златната мина, която искаше да купи. Колкото повече
приказваха, толкова повече се отдалечаваха от тази златна мина, и в два часа след полунощ Джим Къдравия се призна за победен. Той преведе един по един през кухнята безпомощните си гости и ги изхвърли навън. О’Брайън беше последен и тримата, хванали се за ръце, за да се крепят, затъпкаха пред вратата.
М- много те бива за зделки, Къдравия — казваше О’Брайян — Ттрябва да кажа, че ми ха… харесват похватите ти… финно, с широка рръка, щедро госто… ггосто.. .ггостоприемство. Праправи тти ччест. Ннищо долно, инито кккористно в ннрава тти. Ддето гго мказах…