Выбрать главу

Синьо, синьото на Тали Ишъм. Чистото марково синьо, с което са известни, с изрисувано около всеки ирис ZEISS IKON, буквичките висят като искрици злато.

— Красиви са — казах. Пудрата покриваше насиняването. От толкова добра работа не остават белези. — Направила си пари.

— Да, направих. — Тя сви рамене. — Но няма да направя повече, поне не по този начин.

— Мисля, че онова място вече е извън бизнеса.

— О. — Нищо не трепна на лицето й. Новите сини очи бяха неподвижни и много дълбоки.

— Няма значение. Боби те чака. Току-що закръглихме солидна сума.

— Не. Трябва да вървя. Предполагам, че той няма да разбере, но трябва да вървя.

Кимнах, гледайки как ръката се вдига, за да поеме нейната длан; изобщо не изглеждаше като част от мен, но тя се опря на нея, като че ли беше.

— Взех си еднопосочен билет до Холивуд. Тигърът познава някои хора, с които мога да остана. Може би ще стигна дори до Чиба.

Тя беше права за Боби. Върнах се с нея. Той не разбираше. Но тя вече си беше свършила работата за него, и исках да й кажа да не съжалява за него, защото виждах, че го прави. Той нямаше дори да дойде до летището, след като тя си беше опаковала багажа. Свалих чантите додолу, целунах я и омазах пудрата, и нещо се надигна в мен, както програмата-убиец се беше надигнала над данните на Хрома. Внезапно спиране на дъха на място, където няма слова. Но тя трябваше да хване самолета.

Боби се беше пльоснал на въртящия се стол пред монитора си, гледайки редицата от нули. Беше си сложил тъмните очила, и знаех, че вечерта ще бъде в „Джентълменът-Мухльо“, пробвайки атмосферата, очаквайки знак, някой да му каже какъв ще бъде новият му живот. Не можех да си представя нещо по-различно. Макар и по-спокойно, той винаги щеше да чака обръщането на следващата карта.

Опитвах се да не си я представям в Дома със Сините светлини, работейки на тричасови смени в подобие на REM сън, докато тялото й и купчинка условни рефлекси се грижат за бизнеса. Клиентите никога не се оплакват, че тя се преструва, защото оргазмите са истински. Но тя ги усеща, ако ги усеща изобщо, като бледи сребристи проблясъци някъде по ръба на съня. Да, това е толкова популярно, че е почти легално. Клиентите са разкъсани от нуждата от някого и желанието в същото време да бъдат сами, което и вероятно винаги е било името на точно тази игра, дори преди да имаме невроелектрониката, която го позволява и в двете отношения.

Вдигнах телефона и набрах номера на нейния полет. Дадох им истинското й име и номера на полета.

— Променя го — казах. — До град Чиба. Точно така, Япония. — Мушнах кредитната си карта в слота и набрах идентификационния си код. — Първа класа. — Далечно свирене, докато сканират кредита ми. — Отиване и връщане.

Мисля обаче, че е осребрила билета за връщане, или не е имала нужда от него по друга причина, защото не се върна. И понякога късно нощем, когато минавам покрай прозорец с плакати на звездите на симстима, всички тези красиви, еднакви очи, гледащи ме от почти също толкова еднакви лица, и понякога очите са нейните, но никое от лицата не е, никое никога не е, и я виждам далече навън, на ръба на целия този конгломерат от нощ и градове, и тогава тя махва за сбогом.

Информация за текста

© 1986 Уилям Гибсън

© 1996 Григор Гачев, превод от английски

William Gibson

Burning Chrome, 1986

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

НЕВРОМАНТИК. 1996. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.13. Роман и разкази. Превод: [от англ.] Григор ГАЧЕВ [Neuromancer, William GIBSON (1984)]. Послеслов: „Послеслов на преводача (към «Невромантик»)“, Григор ГАЧЕВ — с.250–252. Художник: Иван КРУМОВ [Художествено оформлени на корицата]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 84×108/32. Печатни коли: 18.5. Страници: 296. Цена: 390.00 лв. ISBN: 954-8340-08-9.

Съдържание:

[[1676|Невромантик]] — с. 5;

[[910|Мнемоничния Джони]] (разказ) — с. 254–272;

[[1679|Изгарянето на Хрома]] (разказ) — с. 273–294.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1679]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47