— Попаднах на нещо, което непременно трябва да видиш.
— О?
— Помниш ли като ти казах, че д-р Хименес посетил приют на организацията „Спасете ангелите“?
— Помня.
— Открих и другите, които са били с него. Посетих страниците им във Фейсбук. В една от тях видях цяла галерия фотографии на приюта. Изпращам ти една от тях още сега. Групова снимка с д-р Хименес, който е застанал накрая в дясно.
— Добре, нека освободя линията.
Затворих моя „Блекбъри“, който тутакси забръмча. Отворих имейла от Есперанца и щракнах за връзка. Снимката се зареждаше бавно. Берлеан надникна през рамото ми.
Тейлър и Ериксън стигнаха до вратата на къщата. Тейлър позвъни. Отвори му русо момченце. Бях далеч и не можех да чувам какво си говорят. Тейлър каза нещо. Момчето му отвърна.
Фотографията се зареди на мобилния ми телефон. Екранчето бе толкова малко, че лицата почти не се виждаха. Щракнах бутона за уголемяване на образа, придвижих курсора надясно, отново увеличих. Образът се приближи, но сега пък бе замъглен. Щракнах на копчето, за да се открои образът. Картината започна да се избистря.
Хвърлих поглед към входа на викторианската сграда. Тейлър направи крачка напред, сякаш се канеше да влезе. Русокосото момче го задържа с ръка. Тейлър погледна към Ериксън. Забелязах учуденото изражение на лицето му. Чух Ериксън да говори. Тонът му бе гневен. Момчето като че ли се уплаши. Докато чаках образът на фотографията да се избистри още малко, аз се приближих към къщата.
Образът се фокусира. Взрях се в екранчето и като видях лицето д-р Хименес, за малко да изпусна телефона от ръката си. Това бе истински шок за мен и все пак, като си помислих какво ми беше казал Джоунс, всичко започна да се подрежда — оформи се ужасна картина.
Д-р Хименес — колко умно от негова страна да използва испанско име, за да подхожда на тъмната му кожа — бе самият Мохамед Матар.
Преди да успея да обработя данните в главата си, момчето завика:
— Не можете да влезете!
Ериксън:
— Синко, отдръпни се.
— Няма!
На Ериксън не му хареса този отговор. Вдигна ръце, сякаш се канеше да избута настрана малкото момче. Но в ръката на момчето изневиделица се появи нож. Преди някой да успее да помръдне, той го вдигна над главата си и го заби дълбоко в гърдите на Ериксън.
О, не!…
Мушнах телефона в джоба си и хукнах към входа. Внезапен тътен ме накара да замръзна на място.
Изстрел.
Ериксън бе улучен. Извъртя се със забития в гърдите нож и се строполи на земята. Тейлър се пресегна за оръжието си, ала нямаше възможност дори да го докосне. Няколко изстрели раздраха нощната тъма. Тялото на Тейлър подскочи веднъж, после още веднъж и рухна на земята.
Отново чух шум от двигатели, една кола с ръмжене се движеше по пътя, а друга завиваше иззад сградата. Погледнах към Берлеан. Той тичаше с всички сили към мен.
— Бягай към гората! — извиках му аз.
Изскърцаха спирачки. Проехтяха още изстрели.
Затичах се към дърветата и тъмнината, далеч от къщата и частния път. Гората, мислех си аз. Ако успеем да стигнем до гората, можехме да се скрием в нея. Един автомобил прекоси двора със запалени фарове и започна да ни търси. Сегиз-тогиз във въздуха свистяха куршуми. Не обърнах глава, за да видя откъде идват. Пред мен се изпречи голям камък и аз се свих зад него. Обърнах се и зърнах Берлеан.
Дочуха се още изстрели. Берлеан падна.
Изправих се иззад скалата, ала Берлеан бе твърде далеч от мен. Двама мъже му се нахвърлиха. От един джип изскочиха други трима, въоръжени до зъби. Втурнаха се към Берлеан, като стреляха наслука в гората. Един куршум се заби в дървото зад мен. Отново се свих зад камъка и във въздуха изсвистя още един куршум.
За миг настъпи тишина. После:
— Покажи се веднага!
В гласа на мъжа се усещаше силен арабски акцент. Поизправих се и надзърнах от скривалището си. Беше тъмно, с всеки изминал момент нощта все повече и повече предявяваше своите претенции, ала аз успях да разбера, че поне двамина от мъжете имаха черна коса, тъмна кожа и бяха пуснали бради. Някои носеха зелени кърпи около вратовете си — от онези, с които можеш да покриеш и лицето си. Те викаха на някакъв неразбираем език и аз си казах, че сигурно си говорят на арабски.
Какво, по дяволите, ставаше?
— Ако не се покажеш, приятелят ти ще пострада.
Мъжът, който го каза, сигурно бе водачът им. Той излайваше по някоя заповед, като сочеше ту наляво, ту надясно. Двама мъже се втурнаха да ме заобикалят. Друг един се върна в автомобила, включи фаровете и започна да претърсва с тях гората. Седях превит на две, прилепил страна в земята. Сърцето ми се блъскаше яко в гърдите.